Един ден баща й Дахан се появи изневиделица заедно с Фарг. Гантом вече не бе младо селско магьосниче, а натежал лечител на стадата и все пак подскочи при появата им. Все пак не идваше кой да е, а прочут магьосник.
Двамата поздравиха студено Лора и се обърнаха към Гантом.
— Велики лечителю и съпруг на дъщеря ми, представям ти Фарг, носител на истината. Дошли сме при теб за лек на души.
— Дахан Маг, сполай в дома ни, но аз съм само лечител на животни.
— Вулф Маг след победата си над злото при замъка на Мокалин Пер, малко преди да издъхне от изтощение ни предрече, че в тебе е лекът за болните души на поклонниците на демоничния бог, който опустошава земи и народи. Може и да не знаеш, но войни и мор покосяват много земи далеч от тук. Две години бягаме, а епидемията е по петите ни. Вулф Маг предрече, че твоят лек ще се възвиси до много звезди.
— Разполагайте се. — тихо отвърна Гантом и цялата тежест на галактиката се стовари на плещите му.
Чак тогава Дахан се обърна към щерка си, приближи до нея и каза:
— Майка ти е добре, брат ти се ожени, но сигурно знаеш това от майка си. Този скитник е кротък човек, разположи го някъде. С него сякаш ми върви повече, затова го храня, като талисманче ми е.
Лора огледа многозначително Фарг, който смирено притвори очи.
Дълго време Фарг прекарваше с Гантом в отдалечена пещера, където въвеждаше Гантом в религията на ЕлГорр. Лора много се притесняваше той да не се разболее, въпреки увещанията на Фарг, че няма опасност за него. Колкото по-малко разбираше, толкова повече се притесняваше.
След няколко месеца при поредната й смяна Фарг ненадейно си замина. Гантом не се промени особено, макар тя да го следеше тайно. Все пак той в някаква степен се бе докоснал до заразата на галактиката.
След много години при поредната си преквалификация на Колектора срещна същество със знаците на колектора който тя бе нарекла Галактис. Когато запита дали е свършила войната й отговориха, че той е просто постоянен представител. Тя никога не разбра, че Гантом е променил едва забележимо ритъма на религиозните песни на ЕлГорр. Постепенно новия ритъм е започнал да де възприема от някои системи, а полудяването им да намалява. Стигаше й, че интересното в живота й свърши и си го доизживя кротко покрай селския лечител на животни с децата си, далеч от проблемите на галактиката. Вече бе сигурна, че изборът на Дакома да тръгне по нетехнологичен път не е лишен от основание. Пазителките след нея вече знаеха какво пазят — техния крехък свят, добър или лош, но единствен.
ЕлГоррските последователи на Дакома постепенно загубиха сила. След загубата на замъка на Мокалин Пер и Врата за достъп мощта им намаля и песните им станаха по-тъжни и провлачени. Изолираха от останалите, израждайки се в общество отдадено на съзерцание. Отмряха за едно поколение, понеже бяха безбрачни и не оставиха наследници. Оставени без технологична подкрепа, без възможност да имплантират в телата на пленници блестящи кутийки просто изчезнаха поне на Дакома. На другите планети войната се провлачи и загуби устрема си. Кой знае колко още щеше да продължи, но поне за Дакома свърши.
Промените обаче започваха. Тихо и постепенно започнаха да се появяват училища с изучаване на техника. Появиха се и механизирани детски играчки. Малчуганите като свикнат с техниката кой знае до къде могат да стигнат? Светът на тайнствата и магиите постепенно отстъпваше бавно и мъчително. Човешкият живот е кратък и човек не може да възприеме промяната, но децата възприемат лесно.
Пазителките ставаха по-строги и по-внимателни, а и вратите се ползваха по-често. Тяхната работа бе да внимават какво влиза на Дакома и дошло ли му е времето. Сега за сега играчки стигат. Преди седмица с много разправии пуснаха технологията за производство на електрически фенерчета от Галакси-гейт по някаква програма за развитие, съгласувана с незнам кой си. Както е почнало, утре някой и телефон ще домъкне, после върви ги вразумявай да си живеят живота кротко. Все някой трябва да пази спокойствието на хората от галактическите бесове, поне докато някоя млада пазителка не вземе присърце галактическите проблеми, вместо да си гледа смейството и да се радва на могъщия магьосник до себе си.
15.04.2003 г.