— Без капка съмнение.
Сбогувах се с него и прибрах свитъка, изпълнена с мрачни предчувствия.
След като поех стражата и Петра си легна, отидох да сръчкам Делф.
— Събуди се, трябва да поговорим.
— За какво, Вега Джейн? — попита сънено той.
— За Петра.
Лицето му веднага доби леко гузен вид.
— Но ние сме просто приятели. Нали вече ти казах, че ми е жал за нея.
— Не ме е грижа дали я харесваш, или не, Делф. Тя е красива, упорита, има силен дух и изобщо е… удивителна.
— Тоест нещо като теб?
Вече се готвех да мина по същество, но думите му ми дойдоха като гръм от ясно небе.
— М-моля? — заекнах.
— Искам да кажа, че и ти притежаваш тези качества, Вега Джейн, дори повече от тях. Но в други отношения двете сте много различни.
— Например?
— Например ти винаги гледаш да помогнеш на другите. Ето, и у дома в Горчилище посещаваше майка си и баща си, грижеше се за брат си. Стана моя приятелка, докато всички други ми се подиграваха. Докато Петра, когато се разправяхме с оня проклетник Рубес, бе готова да жертва Лакланд, защото знаеше, че ти си по-необходима за начинанието ни. Ти никога не би сторила това.
Погледите ни се срещнаха. Двамата едновременно се пресегнахме и ръцете ни се вплетоха. Аз исках да направя и нещо повече. Исках да го целуна, но той ме прекъсна с думите:
— Та какво искаше да ми кажеш за Петра?
Бавно измъкнах пръсти от неговите.
— Може да почака засега. Извинявай, че те събудих.
Отидох да сменя Петра на поста, потънала в размисли.
Тя можеше да е също така откъсната от своето минало, както и аз. Но относно душата й — ако използвах думите на Силен — рано или късно трябваше да се убедя към кой тип принадлежи.
Надявах се само отговорът на този въпрос да не ми коства живота.
QUADRAGINTA SEX
Изчезнали
Слънцето, за наша всеобща радост, най-сетне изгря. Бяхме вървели едва към километър, когато гората свърши и то се показа пред очите ни.
Пред нас се издигаше планината, видяна от мен и Делф още първата вечер в Мочурището — откогато ми се струваше, че са изминали векове. Сега тя бе много по-близо отпреди и ясно се забелязваха острите ридове с дълбоки клисури помежду им, които се издигаха стръмно от подножието и подобно на змии, се устремяваха към високия хребет.
— Май ни предстои малко катерене — обърнах се към Делф, който внимателно изучаваше всички възможни подходи. От това разстояние билото на планината изглеждаше все така синкаво и лишено от растителност, но вече се забелязваше, че полите й са гъсто обрасли със зеленина. И все пак в цялото място нямаше нищо привлекателно за нас. След всичко, което бяхме преживели, виждахме в него единствено мрачна, смъртоносна заплаха.
Избрахме маршрут, който изглеждаше малко по-полегат, и поехме нагоре из урвите. Напредвахме бавно, защото храсталаците и коренищата на дърветата бяха коварни и гъсто преплетени и трябваше непрестанно да внимаваме къде стъпваме.
На няколко пъти падахме, а Лакланд с меча си и Делф със своята брадва плувнаха в пот, сечейки безбройните стъбла. Накрая се наложи да използвам пръчката, за да разчистя пътека.
След няколко часа достигнахме отвесен пролом, на дъното на който се простираше плоска долина, широка над километър. Застанах на ръба му и погледнах наляво, после надясно. Не виждах никакъв начин да продължим пеша. Нима бе възможно достъпът да свършва дотук?
— Май пак ще трябва да прибегнем към веригата, Вега Джейн — изправи се до мен Делф.
— Да, ще ви сваля един по един. Искаш ли ти да бъдеш пръв? — обърнах се към Лакланд. Знаех, че не е любител на летенето, и ще предпочете по-бързо да приключи с него.
— Да, няма проблем. — Той пристегна меча към кръста си и улови по-здраво торбата.
Застегнах го с кожените ремъци, преброих до три и двамата скочихме. Или, по-точно казано, скочих аз, повличайки треперещия и пребледнял Лакланд след себе си. Пътем трябваше да избегна две или три стърчащи дървета, но накрая се приземих меко и той с въздишка на благодарност стъпи отново на твърда земя.
Върнах се отново за Петра, а след това и за Делф.
Хари Две остана за най-накрая. Когато кацнах за последен път и го освободих от сбруята, се озърнах наоколо.
Край мен нямаше никого.
— Делф?
Кучето ми джафна и взе да души озадачено въздуха.
— Петра? Лакланд? Ако сте се наговорили да ми скроите някоя глупава шега…
Но знаех, че не е така. Те никога не биха сторили нещо подобно. Заедно с Хари Две се защурахме насам-натам, проверявахме зад дървета, скали и храсти, но от спътниците ни нямаше и следа.