Той ме близна по бузата и в предания поглед на чудесните му разноцветни очи се четеше, че е готов да стои до мен докрай, дори да умре, ако се наложи.
Изправих се, стиснала здраво пръчката. Но преди да успея да изрека заклинанието, тежката двойна врата се разтвори сама. Очаквах насреща ми да връхлетят пълчища от дредове, но там нямаше нищо.
В този момент се приведох, защото над главата ми профуча смътна сянка.
Беше Джаспър. Възседнал крилат жребец, прозрачен като него самия.
Той се обърна и ми махна с ръка да го последвам.
Пристегнах бързо Хари Две с ремъците, скочих и полетях край седлото му.
— Къде отиваме? — попитах, след като известно време се носихме над смрачения пейзаж.
— Да намерим приятелите ти.
— Това значи ли, че ще ми помогнеш?
— Очевидно. — Той ми хвърли угрижен поглед. — Добре е, че имаш магични способности, но нали не си от онези… бавно схващащите?
— Смяташ ли, че щях да стигна дотук, ако бях?
— Предполагам, че не.
— Между другото — отбелязах, — ако летя твърде дълго из тези места, се надига буря и ме изхвърля от небето.
— Не и когато си с мен.
— Можеш ли да я спреш?
— Това е Петия кръг. Аз съм го създал и мога да правя почти всичко в него. Почти.
Нощта край нас постепенно избледня и се превърна в ден, после пак в нощ и отново в ден. Беше напълно сюрреалистично и макар да знаех, че е невъзможно, скоро го приех и престанах да му обръщам внимание.
— Ето там — рече изведнъж Джаспър и започна бързо да се снижава. Последвах го и минута по-късно двамата стояхме върху твърда земя.
— Приготви си пръчката, Вега.
Незабавно се подчиних. Джаспър Джейн не правеше впечатление на боязлив, но сега явно бе напрегнат. И същевременно, както със задоволство отбелязах — защото все пак бяхме роднини, — изпълнен с непреклонна решимост.
Пред нас, сред дърветата, се открояваше сграда, наподобяваща Катедралата в Горчилище, но направена от най-тъмното дърво, което бях виждала. Имаше дори камбанария и високи прозорци с витражи, но върху тези витражи бяха изобразени ужасяващи създания. И докато шпилът на Катедралата бе увенчан с кръст, върху този тук имаше нещо друго. Различих го по-ясно едва когато приближихме съвсем и неволно потръпнах отвратена. Беше тяло, разцепено на две.
— Какво… е това място — прошепнах.
— Храмът на крадците на души — отвърна Джаспър. — Тук властва първожрецът Безил. Наистина зло създание.
— Чакай, нали ти си сътворил всичко това? Значи си създал и него.
— Трябваше да предотвратя всяко влизане или излизане от тези места, Вега. Нямаше как да го постигна, без да създам тъмни сили, достатъчно могъщи за целта. А после, естествено, те продължиха да еволюират. Имаха осем века на разположение, за да станат наистина демонични. Способността им е насилствено да отделят душата от тялото на всеки, проявил неблагоразумието да се изпречи на пътя им. С плътта се хранят, а душата пускат да броди безцелно во веки веков. Това е вторият начин, за който ти споменах.
— Но как ти е хрумнало нещо толкова кошмарно?
Той извърна лице.
— Вземах пример от Маладоните.
По кожата ми полазиха тръпки на ужас и отвращение.
— Приятелите ти положително са там вътре — продължи Джаспър. — Ако си размислила, само кажи. Ще ги оставим на участта им и ще се върнем обратно. — Изражението му, строго и преценяващо, ми напомни начина, по който ме гледаше Астрея.
— Вече ти казах. Твърдо съм решена да ги спася.
— Е, чудесно.
— Но как ще победим тези същества?
— Аз лично не мога да им сторя нищо.
— Моля? Защо тогава дойде?
— За да ти покажа пътя. Оттук нататък ще се справяш сама.
Това ми дойде като леден душ.
— Не можеш ли поне да ми дадеш някакъв съвет?
— Ще трябва да се осланяш на инстинктите си, Вега. И да следваш сърцето си. Навремето, в битката срещу Маладоните, тази тактика не ни помогна, но това не означава, че е лоша. В крайна сметка сърцето е единственото, което ние имаме, а те — не. Успех!
— Чакай, само още един въпрос. — Той ме изгледа изчаквателно. — Защо промени решението си?
— Ако има някой, на когото да съм вярвал през целия си живот, това е Алис Адронис. Щом тя ти е заръчала да оцелееш и да подновиш борбата, няма да заставам на пътя ти.
И с тихо пропукване Джаспър Джейн изчезна.
4 Dread (англ.) — ужас. — Б. пр.
QUADRAGINTA SEPTEM
Вярно сърце
Застанах, загледана в дървената постройка, чиито греди чернееха, сякаш бяха горели на клада. Хари Две стоеше до мен, без да издава и звук, но с навирена опашка. Просто бе сериозен и нащрек. Видът му ми придаде малкото увереност, от която отчаяно се нуждаех.