Бавно приближихме огромния портал и спряхме пред него. Озърнах се на всички страни, после вдигнах пръчката и произнесох:
— Ингресио.
Тежките крила безшумно се разтвориха. Макар това да бе целта на заклинанието, не се почувствах изпълнена с желание да вляза. Замахнах отново с думите:
— Кристиладо магнифика.
За първи път нищо не се случи. Никакви увеличени образи не изникнаха пред очите ни. Предпазливо прекрачихме прага и порталът моментално се захлопна зад гърба ни. Трясъкът бе силен, но не той ме стресна толкова, колкото ужасяващата вътрешност на храма.
Всеки сантиметър от стените и витражните прозорци бе покрит с изображения на поквара, убийства и хаос. Сякаш съзнанието на някой маниак бе отворено и разпръснато навред, подобно на кръв.
По пода, както и в Катедралата в Горчилище, имаше редици от пейки, но те не призоваваха към кротко смирение, напротив — бяха целите изпъстрени с резбовани изображения на мъчения, изтезания и смърт. Зловещи същества убиваха други същества и после ги изяждаха. Най-потресаващи бяха лицата на жертвите, застинали завинаги в безмълвен ужас. Докато гледах, ми се стори, че фигурите започват леко да помръдват, сякаш пълчищата от злодеи и злощастната им плячка внезапно бяха оживели.
Лесно можех да се досетя, че целта на всичко това е да всели ужас в душата ми. И трябва да призная, че успяваше. Но това още не означаваше, че не бях готова да се бия.
— Ембатлементо! — изкрещях в следващия миг, защото изпод тъмните сводове към мен се стрелна крилато същество, цялото обсипано с ноктести израстъци. То се блъсна в магичния щит и от силата на удара тупна на земята в безформена — и, за щастие, мъртва — купчина.
Право пред нас се появи силует, облечен в черно от глава до пети. Хари Две изръмжа и козината му настръхна.
— Не! — извиках, но той вече се бе хвърлил върху него и впил зъби дълбоко в шията му. Силуетът се свлече, а на пода се образува локва от зеленикава кръв.
Кучето ми веднага се върна при мен й аз го потупах между ушите. После отидох до съществото и от любопитство снех качулката от главата му.
По-добре да не го бях правила. Лицето, разкрило се пред мен, сякаш бе излязло от някакъв огнен ад. Кожата, почерняла и напукана, изглеждаше по-зле и от обгорената ръка на Делф. А изпъкналите очи, обагрени в противен жълто-червен оттенък, продължаваха да се взират в мен с ненавист дори и в смъртта.
С потреперване спуснах отново качулката, изправих се и забързах нататък.
Пред олтара се извисяваше чудовищна статуя, издялана от масивна скала. Реших, че това трябва да е Безил. Имаше черно наметало, овъглена кожа, бръсната глава и злобни, горящи очи. В ръцете си държеше някакъв предмет. Щом доближих, видях, че е мъртво дете.
Подминах предпазливо статуята, очаквайки всеки момент да оживее и да ме нападне, но тя не го стори. Зад нея дверите на олтара бяха резбовани със същите противни фигури, както и скамейките.
Поех си дъх, насочих пръчката и изрекох:
— Ингресио.
Знаех, че ми предстои да се изправя срещу онези, които ще се опитат да разделят душата от тялото ми. Знаех, че ще е страшно, но не знаех точно колко.
Дверите се разтвориха и ние минахме през тях. От опита си досега бях установила, че когато се разправяш с противни твари, е най-добре да не се маеш, а да пристъпваш напред смело и решително.
Така сторих и сега.
И изпищях.
Делф, Петра и Лакланд бяха потопени в три отделни басейна. Водата в тях обаче не бе бистра, а тъмна, пенеста, воняща и изглеждаше, че в дълбините й плуват някакви същества. Над повърхността се подаваха единствено главите на моите приятели. Очите им бяха затворени, а плътта — избледняла и прозирна.
Край басейните стояха фигури в черни наметки с качулки, които разбъркваха течността с дълги сребърни пръти. Едва когато доближих видях, че прътите всъщност са прозрачни, а сребристият цвят идва от водата и постепенно ги изпълва, подобно на мастило.
Това трябваше да са душите им! Ето значи в какво се състоеше вторият начин, споменат от Джаспър.
Писъкът ми сепна забулените същества. Те се обърнаха едновременно и снеха качулки, разкривайки противните си овъглени и белязани лица. Видях, че встрани има още един, празен басейн. Мина ми през ума, че навярно е предназначен за мен.
Преди да успея да помръдна, половин дузина от тях скочиха насреща ми с умопомрачителна ловкост и бързина. Хари Две се оказа по-чевръст от мен. Пресрещна един от нападателите още във въздуха и яките му челюсти се впиха в гръкляна му. Аз вдигнах пръчката, но други двама вече бяха отгоре ми, търсещи да ме докопат с ноктестите си ръце.