— Импакто!
Те отхвръкнаха назад, прелетяха през помещението и се стовариха върху още двама от своите събратя. Всички заедно изпопадаха в басейна на Лакланд.
Още четирима обаче напираха на тяхно място. Хари Две успя да се справи с единия.
— Джагада — извиках аз и още двама се озоваха на пода, покрити с дълбоки рани.
Не дочаках да видя какво ще стори четвъртият. Обърнах се към него и просто произнесох:
— Ригаморте.
Той тупна мъртъв в краката ми.
Тогава насочих пръчката към басейна, в който се намираше Делф.
— Реджойнда, Делф.
Той излетя от водата и профуча към мен, събаряйки пътем още двама крадци на души, които тъкмо нахлуваха в стаята.
— Събуди се — започнах да го разтърсвам за рамото. — Ела на себе си, моля те!
Чух вдясно от себе си жалостиво квичене и видях, че две от съществата са уловили Хари Две и го влачат нанякъде.
— Енгълфиадо! — изкрещях. Надигна се мощен поток от вода и запрати нападателите в стената с такава сила, че ги уби на място.
— Реджойнда, Петра.
Петра също изскочи от водния плен, но в същия момент още двама от злодеите ме нападнаха, размахвайки дългите си сребристи пръти. Един от тях ме улучи в лицето и от носа ми рукна кръв.
— Ембатлементо.
Прътите се разбиха на парчета от удара в щита и ето че Делф и Петра изведнъж дойдоха на себе си.
— Какво, по дяволите… — започна Делф.
Петра само мълчаливо се изправи на крака, оцени ситуацията и впери очи в мен. Лакланд потъваше все по-дълбоко в своя басейн и главата му вече почти не се виждаше. Забулената фигура над него, вместо да участва в схватката, продължаваше упорито да разбърква противната течност.
През друг вход нахълтаха още дузина крадци на души, въоръжени до зъби.
Погледът ми мимолетно срещна този на Петра, но краткият миг стигаше, за да разбера безмълвната й молба. Тя знаеше, че съм взела магичната й пръчка. Част от мен не искаше да й я връща, но друг изход нямаше. Извадих я от джоба си и я метнах към нея. Тя я улови още във въздуха и се обърна да посрещне пълчището от демони.
— Импакто — изкрещях аз с рязък замах.
Почти едновременно тя произнесе същото заклинание.
Общите ни усилия произведоха магия с неподозирана мощ.
Крадците на души не просто бяха пометени от нея — те се разпаднаха.
Обърнах се тържествуващо към Петра, но тя ми отвърна само с немощна усмивка.
После се понесе като парцалена кукла през стаята и цопна обратно в своя басейн, където водата веднага я засмука.
Докато разбера какво става, също се отлепих от пода и попаднах в четвъртия басейн. Отначало течността ме покри цялата. Беше противна и воняща, но дори през нея можех да видя кой се е надвесил над мен.
И гледката никак не ме зарадва.
Това беше Безил, жрецът от статуята. Наметката му сега бе кървавочервена, а около врата му висеше масивна верига, с окачен на нея метален диск. Символът, гравиран върху диска, бе същият като онзи на върха на камбанарията — тяло, разкъсано на две. Едва сега си дадох сметка, че той символизира отделянето на душата от плътта.
Във всяка от ръцете си държеше нож, а изражението му бе убийствено. Аз самата бях изпуснала магичната си пръчка и отчаяно я търсех опипом под водата. Внезапно една ръка улови Безил за веригата и го дръпна рязко назад.
Успях да открия пръчката си и с помощта на Дестин изскочих от басейна обратно в помещението, кашляща и плюеща като удавник.
Делф блъскаше жреца с огромните си юмруци, но Безил бе далеч по-силен, отколкото изглеждаше, и само с едно замахване го просна по гръб на земята.
Нямаше как да му се притека на помощ, защото още двама крадци на души ме атакуваха. Докато се отбранявах от тях, не изпусках Делф и Безил от поглед. Те водеха титанична битка, запокитваха се един друг в стените и силеха удар след удар.
Тъкмо се освобождавах от последния си противник, когато Делф успя да отнеме единия от ножовете на Безил и с рязък замах го нарани. Демонът отскочи назад при вида на рукналата зелена кръв. Делф не го изчака да се окопити, а се нахвърли отгоре му като гарм върху своята жертва. Нанесе му две чудовищни крошета в главата, от които въздухът сякаш се разтресе. Очите на първожреца се затвориха, а тялото му омекна. Делф го сграбчи и хвърли в един от басейните, където той бързо потъна.