Недалеч от мен Делф помагаше на Петра да приготви вечерята. И двамата носеха белези по телата от пребиваването ни тук. Без съмнение и съзнанията им бяха белязани — също както и моето. С леко убождане на ревност забелязах колко добре работят заедно, сякаш предугаждаха мислите си.
Подкрепихме се с оскъдната си храна и вода. Никой не говореше. Сякаш битката с крадците на души ни бе отнела нещо важно и ние тепърва се опитвахме да разберем какво.
Лакланд потъркваше разсеяно израненото си лице. Делф бе навил ръкава си и разглеждаше обгорената ръка. Единствено вниманието на Петра бе изцяло обсебено от магическата й пръчка. Знаех добре как се чувства. Притежанието на подобен предмет носеше със себе си очаквания и отговорности — бреме, сравнимо може би единствено с тежестта на планината, която изкачвахме.
След вечеря Делф и Лакланд легнаха да спят, а Петра пое първата стража. Отидох при нея на поста и понеже съм практична Женска, реших да мина направо по същество.
— Колко магии знаеш? — я попитах.
Тя се постъписа, но аз нямах намерение да се съобразявам с чувствата й. Тъкмо сега не бе време за любезности.
— Заклинанието Ригаморте не е нещо, което ти се удава от първия път. А при останалите, макар и да повтаряше думите след мен, движенията ти с пръчката бяха точни и уверени. Затова ми кажи — колко магии знаеш? Важно е да знам.
Все едно се опитвах да установя с колко точно патрони разполага отрядът ни, за да даде отпор на неприятеля. Нито за миг не се заблуждавах, че Петият кръг е приключил с нас. Магическите способности на Петра ни бяха помогнали да се изплъзнем на крадците на души. Знаех, че ще ни се наложи отново да прибегнем до тях.
— Какво значение има? — сопна се тя. — Всеки трябва да защитава близките си от зверовете с каквото може.
Посочих към нокътя, вграден в тъмното дърво.
— Това е частица от чичо ти, нали? Значи пръчката не е била негова. Той я е изработил специално за теб. Когато направи магия с моята, тя те нарани, докато с тази си служиш с лекота. Не ми казвай, че не си го правила и преди.
— И какво, ако съм? Добре, може и да знам някое и друго заклинание освен онези, които вече използвахме заедно. Чичо ми искаше да ме научи и на още, но не успя. В нощта, когато върколаците нападнаха селото, с него бяхме излезли за вода. Един гарм ни нападна и го уби. — Тя ме погледна свирепо. — А аз убих него. Тогава за пръв път използвах смъртоносното заклинание. Той ми беше казал, че за целта трябва да чувствам…
— Нещо повече от омраза и отвращение? И да го чувстваш с целия си дух, тяло и съзнание?
Петра кимна сковано.
Стори ми се знаменателно, че и двете бяхме направили първата си убийствена магия именно срещу гарм.
— Ти обаче умееш много повече неща от мен — промълви тя.
— Защото съм получила подобаващо обучение.
В очите й се появи нетърпелив блясък.
— Можеш ли да обучиш и мен?
Очаквах подобна молба, но все още не бях сигурна как да й отговоря.
Погледнах към далечното било на планината.
— Насочи пръчката си натам. Заклинанието е същото, което си ме чувала да изричам и преди. Кристиладо магнифика.
Показах й движението с пръчката и й напомних да концентрира духа, тялото и съзнанието си. Изведнъж се почувствах почти като Астрея Прайн!
Петра изпълни старателно инструкциите ми, първите няколко пъти без успех. За разлика от мен по време на обучението ми тя обаче не показа никакъв признак на раздразнение. Само зададе няколко уточняващи въпроса и ето че на шестия опит пейзажът, намиращ се на километри разстояние, се озова на няколко педи от очите ни.
Тя се обърна към мен, грейнала в триумф. Отвърнах на усмивката й, макар й не чак с такъв ентусиазъм. После двете се взряхме внимателно в онова, което ни очакваше на следващия ден.
— Струва ми се, че на върха се вие някакъв дим — отбеляза тя.
Присвих очи, защото картината бе някак замъглена и подробностите не се виждаха ясно. Може би Петра не беше изпълнила заклинанието съвсем правилно.
— Да, така изглежда — отвърнах. — А това тук сякаш е къщурката, от която излиза димът.
— Смяташ, че някой живее там горе?
Напълно споделях удивлението й. Действително, кой би се заселил в място като Петия кръг?
— Скоро ни предстои да разберем. Впрочем има вероятност да не се наложи да изкачваме върха. Мисля да използвам Дестин за целта.