Хвърлих поглед към вратата и забелязах, че Люк скришом ни наблюдава оттам. Това ми навя една идея.
— Знаеш ли — подхвърлих, — можем да използваме нощта, за да направим малко разузнаване.
— Разузнаване! И как, по дяволите, очакваш да стане това?
— Нали сам каза, че днес сме се сдобили с нови приятели.
SEPTEM
Люк проговаря
По-късно Люк и Женската се появиха отново, за да вземат подноса.
— Знам, че не можете да ме разберете, но все пак благодаря — казах аз.
— Ние сме тези, които трябва да ти благодарим, Вега — отвърна Люк, а придружителката му кимна в знак на съгласие.
— Ти говориш уъгски? — възкликнах в почуда.
— Крал Торн ме научи на езика си, като средство да не го забрави сам. А аз на свой ред научих дъщеря си, Сира.
— Но никога не го говорим с останалите — добави Сира. — Крал Торн ни е забранил.
— Малкият, когото фрековете едва не разкъсаха, е твой син, нали? — я попитах.
— Да — рече тя и очите й се наляха със сълзи. — Ако не бяхте ти и Делф, щях да изгубя малкия си Кори. — Тя леко ме докосна по бузата с обраслата си в трева ръка. — Независимо какво казва кралят, всички знаем, че е така.
— А какви глупости е наприказвал негово величество? — намеси се иронично Делф.
— Че идеята да спасите Кори била негова — отвърна Люк.
— Той направи всичко възможно, за да ме спре. Той е зъл Уъг.
— И все пак всички ние му се подчиняваме, защото се боим от него — поклати глава Люк.
— Вие сте толкова много — махна с ръка Делф. — А той е сам.
— Но е наш господар — рече плахо Сира. — И спи зад врата, направена от желязо. Наел е сред нас шпиони, които му докладват всичко. Дори най-малкото неподчинение се наказва безмилостно.
— Екосите те уважават, Люк — казах аз. — Ако ги поведеш, биха те подкрепили.
— Не, Вега. Няма как да стане.
— Защо не?
— Торн ни експлоатира жестоко, няма съмнение — отвърна той, без да ме поглежда. — Но също ни учи на различни умения и ни пази от беда.
— Та вие вече можете да правите всичко и без него — възразих.
— И все пак, мнозина от нас го боготворят — намеси се Сира. — Нямам представа защо, но са готови да го следват навсякъде.
Погледнах към Делф, а после пак към екосите.
— Струва ми се доста странно. Имам предвид, че Торн не е точно от най-милите типове.
— Тъкмо там е причината — поясни Люк. — Той е прекършил нашия дух, нашата воля. Това е по-силно от всякакво оръжие.
Замислих се върху чутото, но не ми дойде наум подходящ отговор, ето защо реших да сменя темата.
— Трябва да избягаме оттук — казах. — Но преди да си тръгнем, искаме да намерим отговори на някои въпроси. Ще ни помогнете ли?
Двамата се спогледаха нерешително, накрая Люк кимна.
— Вие спасихте малкия Кори, затова по-късно ще се върнем отново. И ти ще получиш своите отговори, Вега.
* * *
В нощната тишина се чуха приближаващи стъпки. Изминаха няколко секунди и върху каменната стена на тунела отвън заиграха сенки, хвърлени от трептяща светлинка. Люк се появи в стаята ни първи, прикрил с дланта си пламъка на свещ. Сира го следваше по петите с пребледняло и уплашено лице.
— Ходете тихо — прошепна той. — Тук отвсякъде дебнат очи и уши.
Стражите, които по-рано пазеха пред входа, бяха изчезнали, вероятно отпратени от него. Преди да поемем по коридора, погледнах Хари Две и му заръчах да не лае, нито да издава други излишни звуци. Мога да се закълна, че той кимна в знак, че ме е разбрал.
Докато крачехме в редица един зад друг, ми мина поне една успокоителна мисъл. Наметката беше на раменете ми, а в нейния джоб лежаха ръкавицата и Мълнията.
Стигнахме до място, откъдето се разклоняваха три тунела, и поехме по най-левия. Не след дълго се озовахме пред масивна дървена врата. Люк откачи бронзов ключ от желязната халка на колана си и го превъртя в ключалката. Пропусна ни да влезем първи и затвори плътно след нас. Помещението тънеше в мрак, но той обиколи окачените през равни разстояния факли и ги запали със свещта си.
Щом стана достатъчно светло, аз зяпнах.
И Делф стори същото.
Имахме основателна причина за това.
Помещението бе просторно, с висок таван. Навред из него бяха пръснати работни маси, отрупани с всевъзможни изделия в различна степен на завършеност. Стените бяха опасани от стари, проядени от дървояди рафтове, буквално преливащи от странни предмети, свитъци пергамент и подвързани с кожа томове. В единия ъгъл имаше грамадно бюро с въртящ се стол пред него и множество чекмеджета, от които също се подаваха чертежи и документи. На дълъг лабораторен тезгях пък бяха наредени колби, стъкленици, везни и други фини инструменти, каквито бях виждала и ползвала в Комините, в своята работа като Довършителка.