Не смеех да го погледна в очите, защото знаех, че говори истината. Дилемата разкъсваше сърцето ми на две.
— Ние… няма как да спасим всички, Делф. Това е невъзможно.
— Можем поне да опитаме — отвърна делово той.
Беше ми на езика да изрека нещо хапливо, но се спрях. Идеята носеше в себе си едновременно облекчение и тежко бреме. Бяхме тръгнали през Мочурището с намерението да опазим само собствените си кожи. Сега се нагърбвахме с грижата за още куп други същества. Но Делф имаше право. Бяхме длъжни да опитаме.
— Добре — казах бавно. — Но ще ми е нужна помощ. Няма да успея сама.
— Че аз за какво съм, Вега Джейн?
NOVEM
Тайната на краля
През следващите пет дни всяка сутрин излизахме на повърхността и аз обучавах Торн в тънкостите на летенето. А всяка нощ Люк идваше при нас, понякога съпроводен от Сира. Двамата продължаваха да ни снабдяват с информация относно подземното кралство.
Делф и аз с всички сили се стараехме да съставим план и части от него вече бяха готови, но как можехме да сторим така, че щом си тръгнем, Торн вече да не е на власт?
Имаше и още един въпрос, който не ми даваше мира.
Защо Торн искаше да воюва срещу собствения си народ? Какво бе вселило у един Уъг такава омраза към другите Уъгове?
— За да узнаем отговора, Вега — каза Делф, когато подхванах темата. — Трябва първо да сме наясно кое го е накарало да дойде в Мочурището. Това е отчаяна стъпка, а по собствените му думи той е бил принуден да я предприеме.
— Така е, но според мен не са го прокудили, а по-скоро сам е избягал. Ако е сторил нещо лошо, щяха да го хвърлят във Валхал, а не да го гонят от селото.
— Трябва да е било доста лошо, щом е избрал Мочурището. Навярно го е грозял не Валхал, а направо секирата на палача.
Потръпнах при мисълта. Аз самата едва не се бях простила с главата си на ешафода.
— Значи предполагаш, че войната е за отмъщение?
— Аз поне не виждам друга причина.
В този миг ме осени една идея и аз бързо я споделих с Делф.
— Може и да стане — рече той, — но ще ни трябва повече информация.
— Е, поне знаем от кого да я получим.
На следващата вечер разпитах Люк дали знае защо Торн е дошъл в Мочурището.
— Случвало се е — отвърна той, — като пийне повече медовина, да започне да си бърбори сам. Споменава имена и други такива неща.
— Какви имена? — оживих се аз.
— Чакайте да помисля. — Люк се потърка по тревясалата буза. — Мърд… Не, Мърг… Мъргатройд. Да, точно така, Мъргатройд.
Името не ми беше познато. Погледнах към Делф, но и той поклати глава.
— Нещо друго?
— Често се жалва как Уъговете не оценявали какъв велик водач е. Понякога назовава и друго име, но вие вече го знаете.
— Кое? — попитах.
— Върджил.
— А, да, нали са били приятели.
— Честно казано, като се накваси добре, не говори много приятелски за него.
Това ме озадачи.
— Люк, има ли някакъв начин да проникна в спалнята на Торн?
— Трудна работа. Винаги я държи заключена, независимо дали е вътре, или не. Защо?
— Защото смятаме, че там може да се крие обяснението за идването му в Мочурището — вметна Делф.
— Вярно, че ако иска да го опази в тайна, това ще да е мястото, но никой не влиза вътре освен него.
— Може ли поне да ни покажеш къде е? — попитах.
Дълго бродихме из проходите, докато съвсем не изгубих чувство за посока, но знаех, че Делф навярно я помни. Погледнах го и той едва доловимо кимна в знак на потвърждение.
Люк спря пред поредната отбивка и ни посочи един каменен коридор. Той бе добре осветен и лесно различих масивната врата в дъното му, вградена направо в скалата. Пред нея нямаше стражи, но тя, изглежда, не се и нуждаеше от тях.
По пътя на връщане продължих да разговарям тихо с Люк. Той отначало не бе особено възприемчив към идеите ми, но си личеше, че куражът му, погазен от Торн, постепенно се връща.
Щом се озовахме обратно в стаята си, казах на Делф:
— Трябва на всяка цена да влезем там. — Усетих как с изричането на думите сякаш милион пеперудки запърхват в стомаха ми.
— Каквото и да правим, ще е добре да побързаме — отвърна той. — Торн доста напредна с летенето и скоро вече няма да сме му нужни. Тогава и нашите кости ще украсят някоя стена.
— Люк ще ни помогне, но трябва да издебнем момент, когато спалнята е празна.
— Ами тогава за целта ще е най-добре да изкараме Торн оттам.