Торн без съмнение бе чудовище и трябваше да бъде спрян. Но как? Тогава се сетих за книгата, открита под матрака в спалнята му. Не бе изключено тя да съдържа нещо.
Извадих я и я показах на Делф.
— Експерименти — прочете заглавието той. — Това пък какво ще рече?
Заразгръщахме заедно страниците. Те бяха пълни не само с текст, но и с илюстрации. Още от първите стомахът ми се сви.
Те изобразяваха разрязани екоси, гномове и гръбове. Особено рисунките на малките им, с обезобразени и разчленени телца, ме накараха да отвърна очи, за да не ми призлее.
— Той е експериментирал… с тях — промълви Делф.
В този миг по коридора се дочуха стъпки. Погледнах към пръстена на ръката си. Ами ако ме хванеха с него? И с книгата? Проклятие!
Озърнах се наоколо в търсене на скривалище, но такова нямаше. Тогава ми хрумна нещо. Погледнах Хари Две и той примигна разбиращо насреща ми. Свалих пръстена, отворих устата му и го пъхнах вътре. Той захлопна челюсти и зъбите му тракнаха. После оставих книгата в ъгъла и го накарах да легне отгоре й. Едрото му космато тяло я покри напълно. Духнах свещта и стаята потъна в непрогледен мрак. Двамата с Делф легнахме върху нара и се престорихме на заспали.
Секунди по-късно Торн нахълта при нас, съпроводен от група екоси, въоръжени с морти и понесли факли в ръце. Сред тях беше и Люк. Приседнах върху твърдите дъски и се протегнах с прозявка.
— Какво има? — попитах сънено. — За какво е цялата суматоха?
Торн се надвеси внимателно първо над мен, а после над Делф. Дори не погледна към Хари Две, който лежеше на кравай в ъгъла, положил муцуна върху предните си лапи.
— Суматоха ли? — рече подозрително. — Защо да има суматоха?
— Ами по-рано ни събудиха някакви викове и изстрели. След това всичко сякаш утихна, а после отново взе да се гърми. А ето че сега посред нощ се появявате и вие.
Торн продължаваше да се взира в мен.
— Значи сте били тук през цялото време?
Аз кимнах.
— Че къде другаде да бъдем?
Кралят се обърна към Люк, който потвърди:
— Вярно е, господарю. Не са мърдали от стаята. Пак гръбовете трябва да са били.
— Хмм, има нещо мътно в тая работа — рече Торн със зловещо изражение, от което по кожата ми полазиха мравки. — Искам да обискирате тези двамата.
— Какво точно търсим? — попита Люк.
— Ще разберем, щом го намерим — ревна Торн. — Просто изпълнявайте!
Явно бе открил липсата на пръстена. Не бях толкова сигурна за книгата, но надали се бе сетил да погледне под матрака. Придадох си възможно най-невинното изражение и се помолих на Алвис Алкумус Делф да стори същото. Успях да му хвърля крадешком един поглед и видях, че е провесил нос, преструвайки се на задрямал.
Толкова се гордеех с него!
Бяхме щателно претърсени, но без резултат. Разбира се, никой не се сети да надзърне в устата на кучето или под него. Личеше си, че Торн не е никак доволен. Впрочем аз също не бях доволна, поне не напълно. Сега той щеше да знае, че в редовете на поданиците му има предател. А последното, което исках, бе да застраша по някакъв начин Люк или семейството му. Когато групата си тръгваше, едрият екос ми хвърли тревожен поглед, който само допълнително подсили моите угризения.
Протегнах ръка и Хари Две послушно отвори уста, позволявайки ми да извадя пръстена отвътре. Избърсах го и го надянах на пръста си, като внимавах трите куки да сочат навън, за да не изчезна отново. После взех книгата и я положих в скута си.
— Ама че ужасен, противен Уъг — смръщи се Делф. — И това ми било крал.
— Да, знам — отвърнах. — Но благодарение на тази книга може и да го детронираме.
— Как така?
— Вътре са доказателствата за всички злодейства, които е причинил на екосите и гномите.
Чертите му се проясниха.
— Вярно! Можем да я дадем на Люк и той да я използва, за да разпали недоволството сред тях. Кой ще остане верен на Торн, след като узнаят как ги е кълцал за експериментите си?
— Но първо трябва да се погрижим той никога да не успее да нападне Горчилище.
— Това трябва да приключи скоро, Вега Джейн — отбеляза Делф. — Вече му е ясно, че кроим нещо.
— Ще приключи, не бери грижа. Всъщност още утре.
Делф погледна пръстена.
— Историята на дядо ти май не е била толкова проста, колкото си я мислехме.
— Нищо не е било толкова просто, колкото сме си го мислили.
За съжаление, добавих наум.
UNDECIM
Бягството
Следващото утро отново ни завари на повърхността, готови за поредния урок по летене на краля.