Разменихме прегръдки. Когато ме пусна от обятията си, Люк каза:
— Благодаря ти, Вега. Ти ни даде шанса да се бием, припомни ни кои сме всъщност. А сега вървете и успех в пътешествието ви!
Той излезе и заключи вратата след себе си. В далечината се чуваха викове и тропот на тичащи нозе.
Докато Делф грабваше веслата, аз влязох в дървения корпус и започнах да оглеждам приспособлението, помпащо въздух в балона.
— Ще трябва да открием как работи това чудо — му викнах.
— Аз знам как работи — чу се глас.
Извърнах се рязко и видях пред себе си гнома, който ме бе погледнал странно в първия ден след пристигането ни. Той пристъпи напред от една скална цепнатина, в чиято сянка се беше скрил.
— Кой си ти? — попитах.
— Сийв — бе отговорът.
— И как така си се научил да говориш уъгски?
— Много лесно. Като слушах разговорите между Люк и краля. Нас, гномите, никой не ни забелязва, та лесно подслушваме едно-друго.
— Значи можеш да го надуеш?
Той доближи мълчаливо и направи нещо с устройството. В него лумна пламък и се разнесе свистящ звук. Нагорещеният въздух бурно се устреми нагоре и започна да изпълва вътрешността на балона.
— И колко време ще отнеме?
— Не много — отвърна гномът. — Както сама виждаш.
Въжетата, удържащи корпуса на място, вече се изпъваха от нарастващата подемна сила.
Делф обаче вдигна лице към свода на пещерата и чертите му се помрачиха.
— И каква полза да го отлепим от земята, щом не можем да излезем навън?
Проследих погледа му и едва сега забелязах, че шлюзът над главите ни е затворен.
— По дяволите! — изкрещях. Планът ни явно бе пълен с недостатъци.
Но Сийв посочи към един тъмен ъгъл, където се виждаше метален лост между две големи зъбни колела.
— Ето оттук се отваря. Достатъчно широко, за да пропусне балона.
Сега вече го погледнах подозрително. Чак такава услужливост ми идваше в повече. Бях свикнала да се справям с инат и коварство, но безкористната доброта винаги ме хвърляше в съмнение.
— Защо ни помагаш? — поисках да знам.
Дребосъкът се усмихна и отговори с леко съскане.
— Не си падам много по кралските компании. — Той вдигна една от ноктестите си ръце. — Ние, гномите, обичаме да се ровим в земята. Затова и предполагам, че се разбираме добре с гръбовете. Видях те да даваш книгата на Люк. Чух думите му. Никакви гадни крале повече! — И той запляска от възторг, при което се разнесе шумно тракане.
Делф дръпна лоста и точно над кораба, вече почти готов за излитане, бавно се разкри голям отвор.
— Побързай — викнах му, защото отвън се чуваха стъпки. — Торн сигурно има ключ.
Барикадирахме надве-натри вратата с няколко тежки сандъка и се качихме в кораба, като хвърлихме вътре и торбите си. Делф вече бе промушил веслата в отвърстията им. На борда висеше окачен голям нож в кожен калъф.
— Това пък за какво е? — зачудих се.
— Явно за въжетата — отвърна той. И действително, те вече скърцаха, изпънати като струни от пълния балон.
Вратата се огъваше от думканията отвън, но все още държеше, благодарение и на сандъците, с които бе подпряна.
— Режете по-живо! — извика Сийв. — Размърдайте се или ще загинете.
Започнах да кълцам усърдно въжетата, не те се оказаха дебели и здрави.
— Докарайте топ! — чух Торн да реве с пълен глас.
Делф грабна ножа от ръцете ми и се залови да реже като обезумял. Вдигнах глава нагоре и видях забуленото в буреносни облаци небе. Оставаха още три въжета. Хари Две скочи върху перилата на борда и загриза едно от тях.
Обходих с очи руля, греблата и другите приспособления и се опитах да си представя как точно ще управляваме кораба. Можех да се сетя само за стотина неща, които имаше вероятност да се объркат.
По коридора с тропот търкаляха оръдието.
— А ти как ще се измъкнеш оттук? — попитах Сийв.
Той само ми показа ноктите си и за сетен път се усмихна с острите си почернели зъби.
— Докато имам ето тези тук, нищо не може ме удържа.
После се обърна и започна да рие стената зад себе си, сякаш беше от пясък.
Делф преряза едното въже, Хари Две също прегриза своето. Оставаше само последното.
Сграбчих го с две ръце и дръпнах с всичката сила, която ми даваше Дестин. То бе закрепено за метална халка, забита дълбоко в скалата, но ето че тя не издържа и се изтръгна от мястото си. Претърколих се назад и ударих глава в устройството за горещ въздух. Преди да се изправя на крака, вече летяхме. Но издигането ни не бе достатъчно бързо.