Шеймъс се изправи на мястото си и сякаш за пръв път ме погледна сериозно в очите.
— Ти защо си тук? — изрече сопнато.
— Аз попитах първа. А ти, като хоб, още не си ми показал никаква доброта.
Той посочи към огъня.
— Нали ти беше студено, а сега не е!
— А ти пък изяде два от бонбоните ми. — Взех кутията и му я подхвърлих, а той я чевръсто я улови. — И можеш да спечелиш и останалите.
Челото му се сбръчка в колебание.
— Не знам как й викат — рече накрая.
— Зла ли е?
— Не може да се каже, че е зла — изтръгна се от него с неохота.
— А как оцелява сред толкова опасни същества?
— Те просто не я закачат.
— Защо?
— Не я закачат, и толкоз.
— Ще ми помогне ли тя да открия Делф?
Свиване на рамене.
— Ако тя не ти помогне, никой тук няма да успее.
— Ще ми покажеш ли как да стигна дотам?
— Какво? — запротестира той. — В таз ужасна буря?
— Аз мога да летя — добавих.
Очите му се разшириха.
— Да летиш? Що за дивотии!
— Ела, ще ти покажа. — Изправих се и пристегнах Хари Две към гърдите си. — Нямаме и минута за губене.
Шеймъс ме последва, мърморейки, до входа на пещерата. Вятърът бе утихнал, но дъждът още се лееше като из ведро и макар да беше ден, плътните облаци потапяха всичко в мрак. Облаци. Като онзи, който бе отвлякъл Делф.
— Щом можеш да вадиш от джобовете си огнени топки — обърнах се към хоба, — какво ще кажеш да ги използваме, за да си осветяваме пътя?
В първия момент той сякаш се изненада от предложението, но после кимна, бръкна под наметката си и измъкна още една малка синкава сфера.
— Скачай на раменете ми — казах.
— Не става, много съм тежък.
Вдигнах го без усилие и го накарах да ме яхне и да се улови за ремъците.
— Там горе ли отиваме? — посочи боязливо той.
— Да, но не се притеснявай. Досега не съм имала фатално падане.
После пристъпих под дъжда, надянах очилата и с един отскок полетях в търсене на Уъга, без когото не можех да живея.
TREDECIM
На гости у Астрея Прайн
Дъждът се лееше като плътна завеса и дори с очилата не виждах почти нищо пред себе си. Затова пък огнената топка, която Шеймъс държеше в протегнатата си ръка, явно не се влияеше от стихиите.
На всеки няколко минути той крещеше напътствия в ухото ми, карайки ме да сменям посоката.
— Наляво! — извика за пореден път и аз се подчиних. Съдейки по предишните му думи, бях останала с впечатление, че къщата се намира много по-наблизо.
— Не трябваше ли вече да сме стигнали?
— Какво да направя, като се мести постоянно?
— О, чудесно! — викнах в отговор.
— Ето я там! — вкопчи се изведнъж във врата ми той.
Погледнах през мръсните и запотени стъкла и видях гледка, която ми се стори невероятна дори за Мочурището.
Това не беше къща, а по-скоро нещо като изумруденозелен купол. И дори не изглеждаше плътен, а сякаш изграден от сияние, като огромно пулсиращо сърце. Но поне се виждаше достатъчно ясно през хаоса на бурята и дъжда. Стрелнах се надолу и съзрях удобно място за приземяване — пътека, оградена от стари ясенови дървета. Спуснах крака и докоснах земята с меко приклякване.
Зад себе си чух Шеймъс да мърмори:
— Никога повече тоз хоб няма да тръгне да се ветрее из въздуха, не.
Освободих Хари Две от ремъците, докато дребосъкът с пъшкане слизаше от раменете ми. После тримата застанахме вторачени в зеленикавото чудо.
— Е, как се влиза вътре? — попитах.
— Трудна работа, миличка, трудна работа.
Извърнах се рязко.
— Виж, ако не престанеш да ме баламосваш, така ще те подредя, че здраво място няма да остане по теб!
Шеймъс примигна и рече намусено:
— Добре, добре, не се горещи толкоз. Последвайте ме.
Тримата поехме в редица по посока на сиянието. Спряхме на крачка от него и аз забелязах във вътрешността на купола смътните очертания на постройка.
— Това ли е къщата?
— Това е — кимна сухо Шеймъс.
— И сега какво?
Той протегна напред едното си космато стъпало, но после го прибра обратно и ме изгледа изпод вежди.
— Какво чакаш, влизай — подканих го.
— Дай ми минутка, миличка. Защо си все такава припряна?
— О, ами не знам, може би защото висим под дъжда насред проклетото Мочурище!
— Е, да, от таз страна погледнато… — заусуква го той. — Чакай, какво правиш! — извика в следващия миг, защото аз, изгубила и сетна капка търпение, бях прекрачила право в зеленото сияние.
Хари Две без колебание скочи подир мен. Обърнах се и погледнах трескаво ръкомахащия Шеймъс. Виждайки, че няма скоро да се реши, го улових за яката на наметката и го вмъкнах вътре при нас.