— Мочурището — каза просто Астрея. — В целия си блясък. И в цялата си поквара, която наистина стига надълбоко. Много надълбоко.
Когато за първи път зърнах ширналото се Мочурище от върха на платото, където Делф, Хари Две и аз бяхме подгонени от гармовете и амароците, останах поразена от мрачната му, зловеща красота. Тогава реших, че го виждам до крайните му предели, но явно бях грешала.
Сега пред очите ми се простираха безбрежни равнини и скалисти хребети, из които бродеха стада от всевъзможни твари. През мрачните, черни небеса се носеха ята летящи същества, повечето от които непознати за мен. Други създания се криеха в потрепващите корони на дърветата и отвред се носеха звуци — някои нежни и гъделичкащи слуха, а други яростни и кръвожадни, каращи кожата ти да настръхва. Величествената Синя планина извисяваше своите зъбери, а тъмната река се виеше през целия пейзаж, устремена към неведоми и навярно опасни места. С трепет зърнах във водите й малка лодка, с нещо или някой в нея, носена от вълните. После образът изчезна и бе заменен от друг — на фрек, разкъсващ животно, подобно на коза. Накрая някаква фигура излезе от гъсталака и се изправи в пълен ръст насред малка поляна.
Беше висока, с мощно телосложение и макар да стоеше на два крака като мен, имаше дълги кучешки зъби, закривени нокти и цялата бе покрита от гладка козина.
— Какво е това чудовище? — хвърлих бърз поглед към Астрея.
— Върколак — отвърна тихо тя.
— Никога не съм чувала за него.
— Ухапването им те прави да ставаш като… тях.
Пред очите ни върколакът направи огромен скок и се метна върху гърба на фрека. Последва ожесточена битка, в която силите изглеждаха почти равни. Все пак накрая нападателят надделя и зъбите му се впиха дълбоко в шията на фрека. Последният се отскубна и виейки от болка и ярост, изчезна между дърветата.
Върколакът се изправи, облян в кръв от собствените си рани, и като вдигна ноктести лапи към небето, нададе триумфален рев. Гледката бе напълно кошмарна и все пак не можех да откъсна очи от нея.
— Чувала съм, че от ухапване на фрек се полудявало — промълвих.
— Този тук вече е луд, Вега. Нищо не може да повлияе на изтерзания му разсъдък.
Измина близо минута, преди аз първа да наруша мълчанието:
— Какво има отвъд Мочурището?
— А защо изобщо сте дошли тук? — повтори въпроса си тя.
— Не виждам какво значение има.
Тя ме изгледа равнодушно.
— Нещата, с чието значение не си наясно, вероятно биха изпълнили цялата библиотека.
— Знаеш ли какво има отвъд Мочурището? — настоях и този път видях как през лицето й пробяга кратък, болезнен спазъм.
— Вече стана късно — каза тя, преди да успея да продължа. — Чувствам се уморена.
— Е, аз пък не съм уморена.
— Ще ти покажа къде ще спиш, а после, ако искаш, стой будна цяла нощ.
— Мога ли да ходя където пожелая? Имам предвид, в къщата?
— Можеш да влизаш във всяка стая, която те пусне. Предупреждавам те, че не всички ще го сторят.
Погледнах я така, сякаш си бе изгубила ума.
— Стаите няма да ме пуснат да вляза?
— Да, те притежават собствено мнение. А също и чувства.
— Чувства! — възкликнах.
— Да, казах чувства и точно това имам предвид — рече натъртено домакинята, сетне се обърна и излезе.
Последвах я, чудейки се каква ли още лудост ме очаква тук.
QUINDECIM
Въпрос на врати
Стаята, предназначена за мен, се оказа голяма, овална и лишена от всякакви мебели.
— Няма проблем — обърнах се към Астрея. — Свикнала съм да спя на пода.
— Че защо ти е притрябвало да го правиш? — попита тя.
— Ами мислех си, че щом няма легло…
В следващия момент трябваше да отскоча встрани, за да не бъда смачкана от чудовищен по размери креват, който сякаш падна от тавана.
— Майчице! — изпищях, а Хари Две се задави в лай и млъкна едва когато поставих ръка върху главата му.
— Поне в моя дом винаги е добре да внимаваш какво си пожелаваш — рече небрежно Астрея, докато оправяше възглавниците. — Или да си чевръст в краката, като теб в дадения случай.
— Н-но откъде се взе това легло?
— Оттам, където стоят подобни неща, преди да са притрябвали някому. По-добре така, отколкото да губиш сума време в чистене и подреждане.
— Значи, стига да си поискаш нещо и то се появява?
— Нали вече ти казах, че стаите имат свои мнения и чувства? Не следва ли оттук, че би трябвало и да чуват какво им се говори?
— В такъв случай… един гардероб също няма да ми е излишен.