Тя се изправи и без да промълви и дума повече, напусна стаята.
Оборих глава върху дланите си.
— Това е една много изстрадала Женска — прозвуча до мен гласът на Делф.
— Изстрадала? — изгледах го. — А какво да кажем ние? Не чу ли, че иска да ни държи тук, докато пукнем?
— Има дълбока мъка в нея, Вега. Отдалеч си личи.
— Тя просто е зла!
— Но не като Торн. Той просто щеше да ни убие и да окачи костите ни по стените. А тя ни предлага храна и покрив над главите.
Навярно бе прав, макар че и в настоящия случай костите ни нямаше да стигнат много по-далеч.
— Виж — казах, — тя спомена, че можем да се движим из къщата и земята под купола, нали?
— Е, и какво?
— Ще се възползваме от това, Делф. Торн не успя да ни удържи, и Астрея Прайн също няма да успее. Ще избягаме от това място.
— И как точно ще го сторим?
— Предлагам да започнем от Арчи.
UNDEVIGINTI
Поглед назад
Делф и Хари Две ме последваха по коридора. Щом стигнахме нужната врата, аз отворих и всички влязохме вътре, скупчвайки се край спящия старец.
— Това е Арчи Прайн — промълвих. — Синът на Астрея.
Делф се вторачи невярващо в съсухрената развалина под завивките. Макар да му бях обяснила за еликсира на младостта, съвсем различно бе да зърне контраста с очите си.
Придърпах един стол и седнах до леглото.
— Здравей, Арчи — казах тихо, за да не го стресна.
Той помръдна, отвори бавно очи и примигна. Нищо в погледа му не показваше да помни, че ме е виждал и преди.
— Аз съм Вега — приведох се по-ниско над лицето му. — А това са приятелите ми, Делф и Хари Две. — Отседнали сме във вашата къща.
— Та… така ли? — излезе стържене от гърлото му.
— Да. Астрея ни разказа за това място. И за теб. За това как си престанал да вземаш еликсира.
— С-саможертва. — Той изпъшка и понечи да приседне в леглото. Делф и аз му помогнахме да се настани по-удобно.
— Саможертва, да — кимнах аз. — Битката на зверовете. И Бастион Кадъм. — Изричах всички тези неща, без да разбирам добре техния смисъл, колкото да разбудя паметта му.
— Зверове? Г-глупости. Б-бабини деветини.
— Именно. И Астрея каза така. Но каза още, че наистина е имало война. И че едната страна е победила, а другата е загубила.
Арчи протегна костелива ръка към нощната масичка, върху която стоеше чаша с вода. Делф я грабна и ми я подаде. Помогнах на стареца да отпие от нея, като избърсах няколкото капки, стекли се по брадата му.
Той отпусна глава върху възглавницата и прочисти гърло:
— Ма-мал-маладоните.
— Маладоните? — повторих, хвърляйки поглед към Делф. — Срещу тях ли сте се били?
В зачервените му очи избиха сълзи.
— Б-бихме се. И за-загубихме. Н-ние… загубихме.
— Те са разгромили магьосници като вас? — възкликна Делф.
Арчи бавно кимна.
— Избягахме. Из-изпокрихме се. К-като мишки. — В пристъп на гняв, той извърна лице и се изплю върху пода. — С-страхливци.
Аз първа прекъснах настъпилата неловка тишина:
— Ти познаваше ли Бастион Кадъм?
— З-загина. Н-нашият водач.
Адамовата му ябълка се повдигна конвулсивно. Той започна да кашля и аз му дадох още глътка вода.
— Б-баща ми искаше да п-продължим да се бием. Н-но м-майка ми… П-проклета П-пазителка. К-к-какъв е смисълът? Проклета Пазителка. С-саможертва. — Очите му се извърнаха умолително към мен. — К-какъв е смисълът? А?
Не знаех какво да му отговоря. Той затвори клепачи и секунди по-късно се разнесе тихо похъркване.
Станахме и излязохме на пръсти от стаята.
— Представяш ли си? — улови ме за лакътя Делф, щом се отдалечихме, с разширени от възбуда очи. — Маладоните са ги разбили! Имало е война, кървава сеч!
— А също и бягство. И криене.
— Какво?
— Още ли не схващаш, Делф? Не го ли чу — като мишки! Те са създали Горчилище, за да се скрият вътре. А после са го обградили с Мочурището, за да не могат Маладоните да влязат там.
— Нито пък ние да излезем — допълни той. — Точно като нашата проклета Стена.
Спогледахме се и аз бях сигурна, че моите черти изразяват същото, както и неговите — пълно отчаяние и безнадеждност.
— Астрея упорито ме разпитваше за Върджил — казах. — Дали е говорил с мен, какво е планирал…
— Че откъде ще знаеш? Ти си била още съвсем малка.
— Щом е бил толкова могъщ магьосник, Екскалибур, както го нарече тя, трябва от самото начало да е бил наясно с всичко, включително с нещата, които Астрея скри от нас.