Станах от леглото, тръсвайки още размътената си глава.
— Видя ли какво се случва?
— Имаш предвид, в Горчилище? С Моригон и тъй нататък?
Аз кимнах.
— Астрея остана поразена от вида й. Нещо не е наред. Не знам дали е наясно какво точно, но то я плаши.
— Ако е достатъчно, за да уплаши нея, значи ние трябва да сме направо ужасени.
Знаех, че винаги мога да разчитам на Делф за трезви заключения. Но ужасена или не, не бях влязла в Мочурището, за да завърша дните си като пленница. Всяка частица от мен гореше с едно-единствено желание.
Да бъда свободна.
Откакто Астрея бе обявила намерението си да ни задържи в къщата, Шеймъс упорито странеше от компанията ни, но на следващата сутрин успяхме да го хванем натясно в коридора пред кухнята.
— Ти можеш ли да излизаш оттук, когато пожелаеш, Шеймъс? — попитах, докато Делф и Хари Две препречваха пътя му за отстъпление.
Той примигна нервно насреща ми с изпъкналите си очи.
— Тоз хоб не разбира за какво говориш, не…
— Шеймъс! — скръцнах му със зъби.
Хари Две също нададе ниско, гърлено ръмжене, което никак не му се понрави.
— Че мога, как да не мога — изрече неохотно накрая. — Само вие не можете.
— А защо ми се струва — приведох се по-ниско над него, — че срещата ни в пещерата не беше случайна?
Той взе припряно да отрича, но от начина, по който въртеше и усукваше, лесно можех да отгатна, че съм права.
— Е, добре — отстъпи най-сетне, щом видя, че няма измъкване. — Може и да не е била.
— Астрея ли те изпрати?
Той се озърна, сумтейки, и едва забележимо кимна с голямата си глава.
— А жар-птицата, която ме подгони, за да вляза вътре?
— Не е изключено да е пратила и нея.
— А облакът, който отнесе Делф? — добавих горчиво. — Пак нейна работа е бил, нали? Нали?
Шеймъс кимна отново. Никога не го бях виждала по-уплашен.
— Но защо? — намеси се Делф.
Хвърлих му кратък поглед, преди да се обърна отново към хоба:
— Защото ни е забелязала с помощта на Пророческото си око. Уплашила се е, че ще прекосим Мочурището и е нагласила нещата така, че Шеймъс и аз да се срещнем. Оттам нещата са се навързали едно подир друго и ето ни сега тук — нейни пленници завинаги.
— Тя е много могъща, мадам Прайн — въздъхна примирено Шеймъс.
— Знаеш ли какво? — улових го за яката в отговор.
— Какво? — бялна той насреща ми очи като кафени чинийки.
— Аз също съм могъща — изръмжах.
По-късно отведох Делф в библиотеката с надеждата, че ще попаднем на книги, които да ни обяснят по-добре нещата, споменати от Арчи. Ако наистина е имало ужасяваща война с Маладоните, все някой трябваше да е оставил хроника за нея.
Заръчах на Делф да започне от единия край, а аз подхванах другия, но идеята ми бе обречена на провал.
Още първата книга, към която посегнах, не пожела да излезе от рафта. Улових я с две ръце и дръпнах — пак същото. Погледнах към Делф, който, опрял гигантски крак в стената, теглеше с все сила един дебел том.
— Какво си се запънал, мътните те взели! — викна запъхтян накрая и се отказа.
— Пак номерата на Астрея — рекох, потискайки гнева си.
— Не иска да имаме достъп до книгите. Което, естествено, означава, че наистина има какво да научим от тях.
Огледах с копнеж старите кожени подвързии. Само на една ръка разстояние, и все пак напълно безполезни. Със същия успех страниците в тях можеха да бъдат празни.
Упътихме се към стаята на Арчи. Щом стигнахме, натиснах дръжката на вратата, но тя отвърна с такова пронизително МАХАЙ СЕ! че Делф отскочи два метра назад. Аз от своя страна, вече свикнала с подобно отношение, го приех по-спокойно.
— Е — казах, — изглежда, че нашата домакиня е решила да ограничи правата ни в къщата. Което всъщност е добър знак.
— Че защо? — изгледа ме едва окопитилият се Делф.
— Защото се бои, че ще открием нещо. А това означава, че наоколо има полезни неща за откриване.
Но въпреки всичките ми догадки дори през ум не можеше да ми мине начинът, по който всъщност ни бе писано да се измъкнем.
VIGINTIUNUS
Знакът
Нямах намерение да се натрапвам. Просто влязох в стаята с Пророческото око и Астрея беше вътре, застанала с гръб към мен. Образът на масата показваше Моригон. Все така неугледна на вид, тя размахваше ръце, както я бях виждала да прави при изпълнение на магии. В следващия момент Астрея направи движение с пръчката си и през изображението преминаха вълнички, сякаш някой бе хвърлил камъче в кофа с вода. Моригон на свой ред отпусна ръце и кимна.