Едва сега разбрах какво се случва. Двете общуваха помежду си. Явно по този начин Астрея бе узнала, че трябва да е нащрек за идването ми. Че съм избягала от Горчилище и Моригон, че съм узнала някои от тайните, старателно крити от Уъговете, а също и че владея малко магия. Гневът ми нарасна хилядократно при мисълта как през цялото време са ме водили към клопката.
Но ето че Астрея усети присъствието ми и се обърна. Пръчката й бе обезпокоително насочена към мен.
— Какво правиш тук? — попита рязко.
— Нали каза, че мога да ходя навсякъде из къщата — отвърнах невинно. — Впрочем виждам, че добре си бъбрите с Моригон.
Тя направи неуловимо движение, при което образите от масата изчезнаха и плотът й отново се превърна в обикновено дърво.
— Наистина ти препоръчвам да не си вреш носа в неща, които не те засягат — произнесе с тон, от който неволно ме полазиха тръпки.
Въпреки всичко събрах решимост и й отговорих:
— Всичко, което се отнася до Горчилище, ме засяга. То може да не е твой дом, но аз съм родена там. Знаеше ли, че проклетият крал Торн кроеше планове да го нападне и унищожи? И грижа ли те е изобщо?
— Никога не бих позволила…
— Глупости! — извиках. — Не даваш и пет пари!
— Нека ти напомня, че…
Но аз не й дадох думата.
— Ти може да си кротуваш под своя изумруден купол, но не всеки има тази възможност, о, велика Пазителке на Мочурището.
— Ти също си в безопасност тук.
— Но не по свой избор — отсякох. — А и смяташ ли, че бих влязла в Мочурището, ако търсех безопасност? Само глупак би го сторил. А аз не съм глупачка.
В този момент по коридора се чуха стъпки и на прага се подвиха Делф и Хари Две. Зад тях се мяркаше опулената физиономия на Шеймъс.
Тримата влязоха в стаята и Делф затвори вратата.
— Всичко наред ли е? — попита, поглеждайки ме неспокойно.
— Не, не е наред — отвърнах начаса.
— Държиш се крайно неразумно, Вега — рече заплашително Астрея.
— О, значи според теб е неразумно да те е грижа какво се случва с другите, така ли? Предполагам, в това число влиза и Алис Адронис, която умря в битка? Къде беше ти тогава? Скрита в своята миша дупка?
— По-добре да се скриеш, отколкото да умреш!
— По-добре да умреш, отколкото да живуркаш като страхливец! — изкрещях в самодоволното й лице.
— Да се биеш? — изсмя се тя. — Та ти не би оцеляла и минута.
— Аз мога да се бия?
— Не можеш нищо! Дори и дядо ти го разбираше, затова и не те взе със себе си. Заряза те да гниеш там, където ти е мястото.
— Ах ти, проклета крава! — вдигнах показалец насреща й. — Аз съм много повече, отколкото ти някога ще бъдеш!
Пръчката й замахна толкова бързо, че дори не забелязах движението.
Тя изрече някакви неясни слова и в следващия миг тялото ми прелетя през стаята, удари се в отсрещната стена и се срина на пода, кървейки от безброй рани.
— Вега Джейн! — изкрещя Делф, втурна се и коленичи до мен. — Какво й направи? — извърна почервеняло лице към Астрея. — Какво!
Хари Две лаеше с настръхнала козина и изглеждаше, че всеки миг ще й се нахвърли.
— Вега — повдигна главата ми Делф. — Целебният камък къде е? В някой от джобовете ти?
Болката ме пронизваше с такава сила, че дори не можех да отворя уста, за да му кажа, че Камъкът е в стаята ми. Усещах противно гадене и световъртеж.
— Какво гледаш, помогни й! — викна Делф на Астрея.
— Мадам Прайн… — присъедини се и Шеймъс с жалостив тон.
През полузатворените си клепачи виждах нейното ужасено изражение. Явно и тя самата не осъзнаваше какво точно е сторила с мен.
— Помогни й! — повтори Делф. — Моля те!
Но тогава се случи нещо неочаквано. То възникна вътре в мен, от място толкова дълбоко, че никога не се бях докосвала до него. Дори нямах понятие, че съществува. Болката изчезна. Главата ми се проясни. Всичките ми досегашни чувства — отвращението, гневът, изглеждаха нищожни пред надигащото се ново усещане. Сякаш вече не бях себе си. Бях се превърнала в някой друг.
С лекота отблъснах Делф встрани, изправих се стабилно на крака и изкрещях:
— Няма да ме победиш!
Вълни от светлина изригнаха от ръцете ми и прекосиха стаята. Виждах всичко до най-малък детайл, като в забавено действие, макар то всъщност да се случваше с шеметна скорост.
Астрея се откъсна от пода, полетя и се стовари върху стената. После бавно се свлече, а магическата пръчка се изплъзна измежду пръстите й.
Светлинните вълни продължаваха да излизат от дланите ми. Те завихриха като водовъртеж Делф, Хари Две и Шеймъс, а подир тях и всеки предмет в помещението. Мебелите, в това число и Пророческото око, се разбиха на малки късчета. Отломки от дърво и стъкло кръжаха във въздуха като конфети.