— Виж сама. Разгледай я по-добре.
Вторачих се в Мълнията и отначало не видях нищо особено. Но после, доближавайки я до лицето си, забелязах червеникава нишка, преминаваща през дървото от дръжката до самия му връх.
— Това е кичур от косата й, Вега — каза Астрея. — От прекрасната огнена коса на Алис.
— Не може да бъде — поклатих глава.
— Ако не вярваш, един прост опит ще го докаже. Заклинанието е Реджойнда. Произнася се с натъртено „р“ и бавно, постъпателно движение на пръчката към себе си. Ще опитаме с някой от онези томове — посочи тя към рафтовете с книги. — Ето така.
И като вдигна пръчката си, изрече думата Реджойнда и направи движението.
Един дебел том с кожена подвързия изскочи от редицата и полетя право в свободната й ръка.
— А сега ти. И не забравяй, цялото ти внимание трябва да е съсредоточено върху обекта.
— Няма да мога — изрекох, поглеждайки нерешително Мълнията.
— Ще можеш, и още как. Постави палеца отгоре върху пръчката, а показалеца под нея. Около две трети от дължината трябва да се показват. И не я стискай твърде силно, няма да ти се изплъзне.
— Защо?
— Защото вече представлява част от теб.
Сведох очи към пръчката с очакването да изпитам ужас.
Но всъщност ме обзе чувство на сигурност… и топлина.
— Хайде, Вега Джейн — обади се Делф. — Можеш да го направиш. Вършила си такива… неща. Какво е една нищо и никаква книга?
— Нужно е само да повярваш, Вега — подкани ме и Астрея. — Както повярва, че можеш да държиш Мълнията без помощта на ръкавицата.
Тук беше права. Наистина, тогава очаквах, че ще пострадам, но останах невредима.
Поех си дълбоко въздух, погледнах ръката си, пръчката. Магическа пръчка! Кой би могъл да предположи?
Фокусирах се върху един-единствен том, постарах се да изчистя всичко друго от съзнанието си, после произнесох Реджойнда. И замахнах.
Произнесох думата правилно, както ми бе заръчала Астрея, но във вълнението си направих движението твърде рязко.
Цялата библиотека се откъсна от стената и се наклони заплашително към нас, сипейки порой от книги. Изпищях и се хвърлих панически към вратата, където стояха Делф и Арчи.
— Ембатлементо! — извика Астрея.
Погледнах тъкмо навреме, за да видя как библиотеката спира насред път, сякаш срещнала твърда преграда. После тя се вдигна обратно и се залепи на старото си място. Изпопадалите книги наскачаха от пода и със свистене се наредиха акуратно по лавиците.
Отърсила се от първоначалната уплаха, извърнах засрамено очи първо към Делф, който ме гледаше в ням потрес, после към библиотеката, а накрая към Астрея.
— Май не ме бива много за магии — произнесох с половин уста.
— Напротив — отвърна тя. — Ти надхвърли очакванията ми. Вярвам, че ще станеш първокласна магьосница.
Това ме накара да се почувствам малко по-добре. Поне докато не чух следващите й думи.
— В Мочурището има пет пласта, Вега — разпери тя пръстите на едната си ръка. — Всеки пласт, или „кръг“, както го наричаме ние, представлява отделен свят, различен от съседните. Всеки съдържа свои собствени, смъртоносни опасности. И всеки постоянно се променя. Расте и се развива, подхранван от магията, която го е създала и вдъхновила. — Тя направи кратка пауза, сетне добави: — И моля те, запомни ясно едно. Въпреки магичните ти способности всеки кръг е напълно способен да се превърне в твое гробно място.
С това последно, смразяващо предупреждение Астрея се обърна и излезе.
VIGINTITRES
Моето обучение
На следващия ден след закуска Астрея отведе всички ни в голяма стая, с каквито явно изобилстваше къщата. На едната стена имаше черна дъска, точно като онази, на която ни преподаваха като малки в училище. Тя затвори вратата след нас, извади пръчката си и я насочи към дъската. Върху нея начаса започнаха да се нижат изписани редове.
— Първият ти урок — обяви Астрея.
В следващия момент в ръката й се появи малка топка.
— Помниш ли заклинанието от снощи? — попита тя.
— Реджойнда — отвърнах бързо, горейки от желание да се докажа в нейните очи.
Тя кимна.
— Сега с негова помощ искам да вземеш топката от ръката ми. Но първо, за да не повтаряме старите грешки, трябва да усвоим някои основни положения. Прочети написаното на дъската. Високо, на глас.
— Правилното изпълнение на заклинания — започнах да чета — изисква прилагане на принципа ДТС — или Дух, Тяло и Съзнание. Това ще рече подготовка на тялото, фокусиране на съзнанието и ангажиране на духа така, че всичките три елемента да се съчетаят в нужния момент. Простото произнасяне на заклинанието няма ефект, ако това условие не е изпълнено.