— И как точно да го направя? — обърнах се към Астрея.
— Продължавай да четеш нататък.
Леко сконфузена, се подчиних:
— Единствено прилагането на ДТС, в комбинация със заклинание и съответното движение с пръчката, ще постигне желания ефект. Нищо друго не е в състояние да го направи — довърших.
Чудесно обяснение, няма що.
Тя вдигна ръката си с топката.
— По-рано ти замахна твърде рязко. Движението трябва да е плавно и целенасочено. Но най-вече, за да се получи добре, не забравяй да приложиш ДТС.
— Нали тъкмо затова те попитах как да го направя — рекох сприхаво.
— Нервниченето няма да ти помогне да се усъвършенстваш — отбеляза невъзмутимо тя. — Затова се успокой и фокусирай вниманието си единствено върху топката. След като го постигнеш, призови физическата си същност, така че цялата ти телесна енергия да се събере в ръката с пръчката. И последно, духът ти трябва да е в пълна хармония с тялото и съзнанието.
— Дявол го взел — обади се Делф, — не е ли множко да се искат толкова неща наведнъж?
— Много е, да — обърна се към него Астрея. — Но след като целиш нещо изключително, нормално е да се очаква да дадеш нещо и от себе си.
Делф се изчерви и се вторачи във върховете на обувките си.
— А как ще разбера, че съм постигнала правилния баланс? — попитах.
— Когато това тук се озове в ръката ти, естествено — показа ми топката тя.
Разкрачих се леко, опънах рамене и направих всичко възможно да прогоня страничните мисли. После вдигнах ръката с пръчката и се помъчих да накарам физическата си същност да се събере там. Колкото до духа, нямах представа в коя част на тялото ми се намира, но просто мислено му заръчах да бъде в мир и съгласие с ума и тялото. Накрая, помнейки добре вчерашната си грешка, се вторачих в топката, произнесох Реджойнда и направих перфектно движение с пръчката. Или поне аз така си мислех.
Абсолютно нищо не се случи. Топката продължаваше да си стои кротко в ръката на Астрея.
— Какво стана? — рекох със зяпнала уста.
— Е, беше едва първият ти опит. — Тя явно не споделяше моето удивление.
— Но нали вчера ми се получи — запротестирах с по-хленчещ тон, отколкото ми се щеше.
— Всъщност, скъпа — намеси се Арчи, — единствено мама успя да вземе книгата. Ти едва не смачка всички ни с библиотеката.
— Може ли да опитам още веднъж? — попитах, хвърляйки му намусен поглед.
— Смея да предположа, че няма да е само веднъж — кимна Астрея.
След трийсет и седем опита малката топка прелетя през стаята и прилепна плътно в изпотената ми длан. Аз не го очаквах, защото още някъде към осемнайсетия бях решила, че никога няма да стана истинска магьосница и че за двама ни с Делф може би ще е най-удачно да се върнем обратно в Горчилище и да се молим да ни вземат на старата ни работа.
Осъзнах напълно успеха едва когато Делф ме сграбчи в прегръдките си така, че едва не ме удуши.
— Ти го направи, Вега Джейн. Направи го!
И като ме отлепи от земята, взе да ме върти из стаята.
— Хм, Делф — прокашля се Астрея, виждайки, че няма изгледи това скоро да приключи. — Все някога трябва да продължим, което, естествено, ще изисква да я пуснеш.
Червен като домат, той ме постави обратно върху пода.
Съсредоточеното изражение на преподавателката ми не се беше променило.
— Да опитаме пак, става ли?
Разбрах точно какво има предвид и ентусиазмът ми се по-охлади. Това, че на трийсет и седмия път бях успяла да взема една малка топка, трудно щеше да ни преведе през Мочурището. Но вътрешно се усмихвах. Може би все пак не бях чак толкова безнадеждна магьосница.
Стиснах устни, фокусирах се върху своето ДТС и произнасяйки заклинанието, замахнах плавно и целенасочено с пръчката.
Топката дойде при мен четиринайсет пъти подред. Ефектът изглеждаше далеч по-малко вълнуващ, отколкото в началото, и Астрея най-сетне каза:
— Добре, да преминем към следващото упражнение. Арчи, скъпи, ще се нуждая от твоята помощ, за да го демонстрирам.
Арчи кимна и извади изпод дрехата си тънка като тръстика пръчка от нещо, приличащо на обгорено дърво.
— Татко ми я даде — поясни, като видя, че я гледам. — Когато бях много по-малък от теб.
— С частица от себе си?
— Да, с един зъб. Забелязва се ето тук, в основата. Историята гласи, че мама му го избила при дребна семейна разпра, а той, за да не става зян, решил да го вгради в моята пръчка.