— Изобщо не беше така, Арчи — намеси се Астрея, леко поруменяла. — Баща ти страдаше от зъбобол и аз просто му помогнах. — Тя прочисти гърло, отиде до средата на стаята и посочи отново към черната дъска. — Помниш ли заклинанието, което използвах при онова злополучно падане на библиотеката?
— Ембатлементо — обади се изненадващо Делф, след което веднага млъкна, смутен, задето ме е изпреварил.
— Именно. — Астрея го изгледа внимателно. — Това е защитна магия, използвана за предпазване от вреда. Наблюдавайте добре.
Тя пристъпи към Арчи.
— Хайде, скъпи, ще броя до три.
— С какво да те нападна, мамо?
— О, с каквото искаш. Изненадай ме.
Обсъждаха го така спокойно, сякаш избираха какъв чай да пият на закуска.
Двамата вдигнаха едновременно пръчките си.
— Едно, две, три! — произнесе Астрея.
— Инджурио — извика Арчи и замахна със своята. От върха й излезе нещо като синя светкавица.
В същия миг майка му направи рязко движение от дясно наляво пред себе си.
— Ембатлементо!
Светкавицата сякаш удари невидима бариера и рикошира, прогаряйки дупка в тавана.
Делф, Хари Две и аз се снишихме изумени по местата си. Над главите ни тихо се сипеше мазилка.
— Еразио — махна небрежно към тавана Астрея.
Дупката изчезна.
— Не знам дали още съм готова да отбивам светкавици — рекох с леко разтреперан глас.
— Не съм го и очаквала. Ще започнем с ето това. — Тя извади отново топката. — Аз ще я хвърлям по теб, а ти ще се стараеш да я спреш със заклинанието. Движението е от ляво надясно, рязко и отчетливо. Накарай се да повярваш, че топката ще те нарани.
— Да, но ти го направи от дясно наляво — отбелязах.
Очите й просветнаха със задоволство.
— Радвам се, че си внимавала.
Приготвих се, докато Делф, Хари Две и Арчи благоразумно отстъпиха назад. Вярно, беше само една топка, но предполагам, че споменът за библиотеката бе още пресен в паметта им.
— Едно, две, три — преброи чевръсто Астрея и запрати топката доста силно право в лицето ми.
— Ембатлементо! — казах, като разсякох въздуха с пръчката си.
Топката отскочи от невидимата стена и полетя назад с такава бързина, че Астрея трябваше да се приведе, за да не бъде ударена.
— Това беше добре, Вега — изгледа ме е известно удивление, щом се изправи. — Доста добре, наистина.
Не можах да скрия усмивката си. Но скрих факта, че вместо безобидната топка си бях представила джабит, летящ насреща ми.
И въпреки всичко бях успяла. Още от първия опит. Идеше ми да запищя от радост. Докато следващия път топката не ме цапна право в челото. Упражнявахме се дълго, докато накрая щитът ми не започна да я удържа в една трета от случаите.
— Стига толкова засега. Време е да преминем към нещо по-сериозно. — Тя насочи пръчката си към един ъгъл на стаята с думите: — Голем, маскерадо!
Появи се едър, грубоват Уъг. Отначало се сепнах, но после забелязах, че е направен от глина. Бях работила с този материал в Комините.
— За какво ни е притрябвал? — попитах.
— Предпочитам като за начало да се упражняваш върху нещо неодушевено — отвърна Астрея.
Усмивката ми изчезна, когато тя без предупреждение замахна и просъска:
— Джагада!
Глинената фигура внезапно се покри с безброй порязвания. Ако беше живо, всички те щяха да кървят едновременно.
Обърнах бавно глава към Астрея.
При двубоя ни тя бе причинила същото и на мен и го знаеше. И знаеше, че аз знам.
— Не е приятно, нали? — ме попита.
— Никак.
— Искаш ли да се научиш да го правиш?
Погледнах към голема и си представих, че на негово място е Делф или Хари Две.
— Може би не точно сега.
Тя помълча няколко секунди, после кимна:
— Тогава да излезем навън.
Докато вървяхме по коридора, Арчи ме доближи изотзад и прошепна в ухото ми:
— Всичко е наред, Вега. Повечето от нас трудно правят такива магии. Някои дори не ги овладяват въобще.
— Защо? — попитах също шепнешком.
— За тях трябва наистина да искаш да нараниш някого.
— Майка ти, изглежда, не се замисля особено.
— При нея е по-различно. Тя е била на война, убивала е и преди. Освен това е прекарала осемстотин години в мрачни размисли, а това няма как да не ти се отрази.
Излязохме от къщата и преминахме през зеления купол.
Арчи се протегна и вдигна глава към небето.
— Какъв въздух само! Сякаш от цял век не съм се показвал навън.