— Кога спря да вземаш еликсира? — поинтересувах се.
— В деня, когато ти се появи на прага ни.
Останах потресена.
— И си се състарил толкова бързо?
— Престанеш ли да го пиеш, ефектът изчезва. Всъщност не минава много време, преди да умреш. — Тонът му бе напълно небрежен.
— Е, радвам се, че си решил да останеш жив.
— Аз също, Вега. Аз също.
Астрея вдигна пръчката си, направи три успоредни махвания и произнесе:
— Кристиладо магнифика.
На метри от нас се появи препускащ амарок. Беше толкова близо, че можех да видя стръвните червени очи, мощната гръд, оголените жълти зъби, парата, излизаща от ноздрите му.
Двамата с Делф изкрещяхме едновременно, а аз извадих Мълнията. Вече се канех да я уголемя до пълния размер и да я запратя по звяра, когато Астрея ме спря.
— Той е на много километри оттук. Магията просто приближава образите. Доста полезно нещо в Мочурището, не мислиш ли? — Тя замахна още веднъж и амарокът изчезна. — А сега опитай ти.
Обърнах се към хоризонта, където тъмнееха далечни дървета. После вдигнах ръка и повторих движенията и заклинанието:
— Кристиладо магнифика.
Сякаш се озовахме в самата гора. Стори ми се, че почти мога да докосна клоните с ръка. Ето че между стволовете се появи бягаща сърна. Навремето обожавах да гледам тези животни от върха на дървото си край Горчилище. Погледнах усмихната Делф, но в следващия миг замръзнах, зърнала ужаса по лицето му. Картината изведнъж се промени. От гъсталака изскочи кошмарно, полупрозрачно същество. С безпогрешна точност и бързина то се метна върху сърната и я сграбчи в призрачната си хватка. Жертвата рухна като подкосена. Усетих как ми призлява. Волно тичащото красиво животно бе разкъсано и поглъщано къс по къс пред очите ни.
Понечих да извърна глава, но Астрея ме улови за рамото. Явно държеше да видя всичко докрай.
Подчиних се и тогава се случи нещо удивително. Чудовището се превръщаше в… самата сърна, макар и в белезникаво, прозирно нейно копие.
Астрея произнесе думата Финит, махна с пръчката си и целият образ изчезна.
— Това беше уиндиго — ми поясни. — Зъл дух, способен да обсебва телата на жертвите си. Оттук до края на Мочурището ще срещнете доста подобни на него.
— И ти си помогнала за създаването на всички тези изчадия?
Коментарът ми, който наистина прозвуча доста остро, явно я засегна.
— Не, не на всичките. Но онова, което сътворихме навремето, положи основите. Сегашните същества са далеч по-ужасни от своите предшественици. Ефектите на една магия често са непредсказуеми, Вега. Трябва да разбереш това.
— И смяташ, че си е струвало? — настоях.
— Отговорът на този въпрос тепърва предстои да бъде написан — отговори твърдо тя.
VIGINTI QUATTUOR
Нещо като магьосница
Покрай обучението ми в различни вълшебства, времето летеше.
Така например с едно почукване с пръчката по десния си крак и произнасяне на фразата Пас-пусе, аз бях успяла да изчезна от стаята, в която се намирах, и да се озова в антрето отвън. Нямах представа как съм го направила, нито защо съм попаднала точно на това място, но Астрея остана много впечатлена, че съм го сторила още на четвъртия опит. Отбелязах известен успех също и в защитните магии. Но от друга страна, едва не удавих бедния Делф с неловко хвърляне на трудното заклинание Енгълфиадо.
Една вечер лежах капнала в леглото. На пръв поглед не изглеждаше, че размахването на пръчица и изричането на чудновати думи е чак толкова изморително, но всъщност бе нужно много повече от това. Особено изискването за участие на дух, тяло и съзнание бе по-тежко дори от работата в Комините.
Някой почука на вратата и аз надигнах сънено глава.
— Да?
— Вега Джейн, аз съм, Делф. Може ли да вляза?
— Една секунда. — Скочих, увих се в наметката си и отидох да отворя.
— Изглеждаш… чудесно — рече свенливо той.
— Благодаря, но откъде знаеш? Очите ти са затворени.
Той открехна клепачи съвсем леко, сякаш се притесняваше да не ме е заварил гола, после ги отвори напълно.
— Е, казвай, какво има? — Посочих му един стол, докато аз седнах на ръба на леглото. Делф свиваше и разпускаше едрите си юмруци — нещо, което знаех, че прави, когато е нервен или разстроен. — Хайде, изплюй камъчето.
— Работата е там, Вега Джейн, че… — Той млъкна, стана от мястото си и взе да се разхожда из стаята. Хари Две и аз го следяхме с поглед, въртейки глави наляво и надясно. — Работата е там, че аз… не мога… да правя магии. И щом е така, каква полза имаш ти от мен?