— Петият кръг — отрони се тихо от устата й.
Очаквах да замахне с пръчката и отново да се появи някакво изображение, но вместо това тя само сплете пръсти пред себе си.
— Името му е Синята планина — продължи след малко. — Или поне аз така го наричам. Има високи хребети, прорязани от дълбоки долини.
Лицето й доби отнесено изражение, сякаш очите й се мъчеха да видят нещо, губещо се в далечината.
— Астрея? — подканих я аз.
Тя сепнато се прокашля.
— Синята планина — изрече, гледайки право в мен — е последното препятствие преди края. — И отново млъкна.
— Да, и има високи хребети, прорязани от дълбоки долини — повторих окуражително. — И? Какво друго?
Тя тръсна леко глава, сякаш да прогони неприятен спомен.
— Това е всичко, което мога да ви кажа. Нямам представа за съществата, живеещи там.
— Но нали каза, че ти си създала Мочурището?
— Създадох части от него. Синята планина не е сред тях.
— А кой я е създал тогава?
— Един стар познайник на име Джаспър. Джаспър Джейн.
Вдигнах глава толкова енергично, че вратът ми изпука.
— Джаспър Джейн?
Тя кимна бавно.
— Твой далечен прадядо. Беше изключително талантлив магьосник, с вкус към тъмната сфера.
— Тъмната сфера? — повторих. Фразата предизвикваше у мен леко отвращение.
— Така наричаме онази част от магическото съзнание, която се населява от злите мисли и импулси. Ние също я притежаваме, но умеем да я държим под контрол, докато при Маладоните тя преобладава. Джаспър беше любопитен хибрид от двете раси.
— Значи е бил зъл? — ужасих се при мисълта.
— О, не — побърза да ме успокои тя. — Биеше се храбро на наша страна, а познанията му по тъмна магия го правеха особено ефективен срещу противника. Та той създаде последния, и според мен най-труден кръг.
— И никога не ти е казал какво има в него?
— Каза ми едно нещо, малко преди да умре.
— И то е? — промълвих със затаен дъх.
— Че там ще бъде земя на изгубените души. Нищо повече не пожела да поясни. Но такъв си беше той — самотник, мълчалив.
— Какво означава това? — попитах с мисълта, че и аз не съм чак толкова различна по характер. Надявах се поне да не съм наполовина зла.
— Предполагам, смисълът е, че влезеш ли веднъж вътре, ще си изгубен завинаги. Дори когато физическото ти тяло загине и се превърне в прах, пленът няма да приключи. За твоята душа той тепърва ще започва, защото тя може да живее вечно.
Новината ме срази.
— Но тогава… всичките ни усилия ще отидат напразно.
Погледнах през рамо към Арчи. Той седеше със сведен надолу взор. Обърнах се обратно към Астрея и се втрещих. Тя се бе състарила съвсем. Еликсирът на младостта! Явно бе престанала да го взема!
— Бих искала да ти помогна повече, Вега, но нещата са такива, каквито са. — С тези думи тя се изправи на неуверените си нозе и напусна стаята.
— Какво става с нея? — обърнах се към Арчи, след като вратата се захлопна зад гърба й.
— Не знам — сви примирено рамене той. — Тя не ми се доверява особено. Смята, че съм твърде млад, за да разбера. — И с глух смях замлъкна отново.
Погледнах към Делф.
— Ако Астрея не започне да пие еликсира отново, скоро ще умре.
— Не бива да допускаме това, Вега Джейн — поклати глава той.
Изправих се и го улових за ръка.
— И няма да го допуснем. Да вървим.
VIGINTI OCTO
Предателство
Последвахме тътрещите се стъпки на Астрея по коридора и я видяхме да се изгубва зад една врата. Секунди по-късно, аз вече чуках на нея.
— Върви си — прозвуча гласът й отвътре.
— Искам да говоря с теб.
— Вече говорихме достатъчно. Моля те, върви си.
— Ако трябва, ще стоя тук до довечера.
Вратата бавно се открехна.
Никога не бях влизала в стаята на Астрея и сега останах поразена от вида й. Бях очаквала разкош и безпорядък, а тя се оказа празна и неуютна.
Астрея беше в леглото, със завивки, придърпани досами сбръчканата й брадичка.
Седнах на единствения разнебитен стол, а Делф застана прав до мен.
— Е, какво има? — каза тя, без да извръща глава. Погледът й бе прикован в тавана, а гласът й звучеше като на стогодишна старица. Удивително колко бързо отминаваше ефектът на чудодейния еликсир.
— Имаме нужда от теб — отговорих.
— Обучих ви доколкото можах. Сега всичко зависи от вас.
— Но ние не сме готови.
Делф кимна усърдно в знак на потвърждение.
Тя ме изгледа продължително и въздъхна.