И тогава чух зад себе си ръмжене.
Преди да разбера какво се случва, нещо се стрелна покрай мен и ме прекатури на пода.
Когато успях да се обърна, видях чудовището, изправено на задните си крака, тъкмо се канеше да изригне огнения дъх, който щеше да ме превърне в пепел.
Но тогава се случи невъзможното. Хари Две, който в бързината ме бе съборил на земята, го изпревари. Скочи право върху него и захапа муцуната му със силните си челюсти. Гармът запищя от ярост, макар звукът да излизаше приглушен, защото не можеше да отвори уста.
Тогава взе да се мята и да удря нападателя си в стената. Но Хари Две не отпускаше захапката си, въпреки че краката му се размахваха безпомощно във въздуха, а от главата му се стичаше кръв. Гармът посегна с ноктестите си предни лапи, които щяха с лекота да го разкъсат на парчета. За миг пред очите ми изникна моето първо куче, Хари. То също ме бе спасило от гарм, но с цената на живота си. Нямах намерение да позволя това да се случи отново.
Цялото ми същество бе обзето от могъщо чувство. Не омраза, нито отвращение, а нещо много по-силно от тях. Съмнявам се да има дума, способна да го опише. Насочих пръчката право към гърдите на звяра и изрекох думата с такава решимост, та ми се стори, че дори без магическа сила тя ще извърши онова, което исках да се случи.
— Ригаморте!
Черният лъч се сблъска с многотонното чудовище и буквално го отлепи от земята. Хари Две го пусна и отлетя някъде встрани. Гармът се стовари върху стената и после бавно се свлече надолу. Още преди да докосне пода, бе мъртъв. Езикът висеше от зъбатата му паст, а вечно окървавените гърди не се повдигаха.
Притичах до Хари Две и коленичих. Краката му висяха изпочупени, главата му бе плувнала в кръв. Извадих Целебния камък от джоба си и го прокарах над него. Секунда по-късно той вече подскачаше и ближеше лицето ми. Притиснах го в прегръдките си толкова силно, че можех да усетя ударите на сърцето му близо до моето.
— Обичам те, Хари Две. Толкова те обичам. Благодаря ти, задето ме спаси.
Погледнах към неподвижния гарм. Кръвта, обливаща постоянно широката му гръд, правеше задачата ми лесна. Извадих стъклената бутилка, но изведнъж замръзнах.
Арчи стоеше на няколко крачки от мен, вдигнал магическата си пръчка.
Ето значи кой бе помогнал на джабита и гарма да се освободят. Още се мъчех да го осъзная, когато очите му се присвиха в тънки цепки, а устните му започнаха да произнасят:
— Рига…
Но така и не успяха да довършат. Зад Арчи се издигна огромен юмрук и се стовари върху темето му. Той рухна като сноп, а пръчката се изтърколи измежду пръстите му.
Делф ме изгледа гордо и изду мускули.
— Понякога не ти е нужна магия, Вега Джейн.
VIGINTI NOVEM
Сбогуване
— Делф! — изпъшках.
Той се наведе и взе падналата пръчка на Арчи.
— Мисля, че е по-безопасно да не си играе с нея.
— Той щеше да ме убие.
— Да, така изглеждаше. — Делф посочи към мъртвия гарм. — Добра работа, между другото.
— Използвах магията Ригаморте, същата, която за малко щяха да приложат върху мен. — Погледнах проснатия на земята Арчи и поклатих невярващо глава. Той тъкмо започваше да се размърдва, затова побързах да взема мерки.
— Енснарио — произнесох и от въздуха изникнаха дебели въжета, омотавайки го от глава до пети.
Щом дойде напълно на себе си и разбра какво се е случило, той изригна в порой от ругатни.
— Мутадо — отсякох. Заклинанието го удари право в устата и го накара да млъкне.
Взех пълната с кръв бутилка, а Делф междувременно вдигна Арчи като перце и го метна на рамото си.
— Най-добре да вървим да забъркваме отварата — каза. — Но ще ни трябва и нещо, наречено Дъх на Доминичи.
— Моля? Какво е това Доминичи и как да вземем дъха му?
— Нямам идея — отвърна той докато вървяхме по коридора, следвани плътно от Хари Две. Арчи отначало бе опитал да се съпротивлява, но сега просто лежеше отпуснат върху масивните плещи на Делф.
Щом стигнахме кухнята, го подпряхме в един ъгъл, а Хари Две седна до него да го пази.
Доближих готварския плот, където бяха наредени всевъзможни стъкленици и други предмети. Оставих до тях кръвта от гарма и джабитската отрова. На стената бе забоден с карфица къс пергамент.
— Откъснах го от тефтера — поясни Делф. — Всичко е тук, с изключение на въпросния Дъх. Приготовлението е описано стъпка по стъпка. Реших, че ти ще се справиш по-добре, нали си вършила подобни неща в Комините. Кипнах и вода, защото някои съставки се добавят горещи.