Следващият гроб принадлежеше на далечния ми прадядо Джаспър Джейн, създателя на Петия кръг. Беше обозначен само с името му, без никаква епитафия. Талантлив магьосник, с вкус към тъмната сфера — така го бе описала Астрея. Потръпнах при мисълта с какво ли може да е напълнил последния кръг.
Продължих да разглеждам, като спрях пред още две плочи — на Бастион и Ума Кадъм. Надписът на първата гласеше: НА НАШИЯ ХРАБЪР ВОДАЧ, а на втората — СИЛАТА НА ЛЮБОВТА, ГРЕШКИТЕ НА МЛАДОСТТА. Последното не ми говореше нищо. Можех само да предположа, че Ума е била съпруга или дъщеря на Бастион.
— Вега Джейн! — извика в този момент Делф.
Обърнах се и го видях да ми маха настойчиво да се приближа. Затичах нататък, следвана от Хари Две.
— Погледни това, Вега Джейн — посочи ми към дълга редица гробове. Прочетох имената.
— Всичките носят фамилията Прайн — възкликнах. — Това е семейството на Астрея!
— Правилно. Тогава, след като е знаела за мястото, защо не ни е казала?
— И какво ли още е премълчала? — додадох със свиване под лъжичката.
Щях да кажа и още нещо, но нямах тази възможност.
Нещо се пресегна изпод земята, сграбчи ме за глезените и ме дръпна надолу в пръстта, там, където лежаха мъртвите.
TRIGINTA UNUS
Орко
Усещането не се различаваше особен от онова при хлътването във вълчата яма на Торн, но този път се сетих навреме за Дестин и с нейна помощ успях донякъде да омекотя падането.
Моментално скочих на крака и вдигнах магическата си пръчка в мрака.
— Илюмина!
В бликналата светлина видях Делф, който с пъшкане се изправяше.
— Ранен ли си? — попитах.
Той само поклати глава, но лицето му бе пребледняло. Хари Две от своя страна бе настръхнал и от гърлото му излизаше сподавено ръмжене. Озърнах се припряно, уверена, че е доловил някаква опасност.
Намирахме се в нисък каменен тунел, със зеленясали от старост и влага стени. От единия му край бе задънен, но от другия се забелязваше отвор. Очаквах да видя над главите ни рохкавата пръст, през която бяхме пропаднали, но и там имаше само плътна зидария.
— Какво ни сграбчи така? — промълвих. В следващия миг погледнах надолу към глезените си. — По панталона ми има кръв! Но не е от мен.
— И аз съм на тоя хал — отвърна Делф и посочи краката си.
Задните лапи на Хари Две също бяха изпоцапани с червени петна.
Вдигнах отново глава към каменния таван.
— Гробовете трябва да са там, горе.
— А какво има под едни гробове? — изсумтя Делф. — Нищо хубаво, предполагам.
— Онова, което ни улови, трябва още да е наблизо.
— Все едно. Освен ако не смятаме да стоим тук, единственият път е натам — посочи той към отвора.
Изправих рамене и се опитах да си придам храбър и уверен вид, макар съвсем да не се чувствах така. Тримата вкупом приближихме и спряхме нерешително. Накрая реших, че чакането с нищо няма да ни помогне, стиснах пръчката и прекрачих вътре.
Отначало не видях нищо. Но после забелязах, че стените са осеяни с малки, проблясващи мъниста от светлина. В първия момент ги взех за стъкълца или късчета метал, но щом доближих да ги разгледам по-добре, отскочих в ужас и отврата.
Това бяха очи. Мигащи очи!
Делф застана до мен и също се втрещи. Постепенно забелязах, че очите не са сами. Всеки чифт си имаше и уста, която се отваряше и затваряше заедно с тях, но без да издаде нито звук. Сякаш надаваше безмълвни писъци.
Обърнах се и побягнах.
И се блъснах право в него.
Беше малко по-висок от мен и толкова кльощав, че изглеждаше като скелет, обвит в малко кожа. И все пак дори не трепна от сблъсъка, докато аз се прекатурих на каменния под. Пръчката ми изтрополя встрани.
Облеклото му се състоеше от черно палто, панталони, втъкнати във високи до коленете ботуши, и мърлява риза. Имаше лице, бяло като тебешир, и черна като въглен брада, изпод която изпъкваха острите му скули. Устните му бяха мрачно присвити в тънка, права линия.
За свой ужас видях, че Делф и Хари Две са залепени безпомощно за стената. Устата на Делф бе отворена, но от нея не излизаше нито звук. Изправих се с олюляване и понечих да хукна към тях.
— He — изрече непознатият със стържещ глас.
И подметките ми сякаш се сраснаха с камъка.
Обърнах се през рамо и видях, че държи дървен жезъл с издълбани зловещи и непонятни за мен символи. Той чукна с жезъла по пода и краката ми се освободиха отново.