Но техните чувства явно бяха по-ведри от моите.
— Направихме го, Вега Джейн! — възкликна ликуващо Делф и аз видях възторга му, отразен и в различните по цвят очи на моето куче. — Преминахме Първия кръг.
— Но това ще бъде последното ви дело — произнесе внезапно дълбок глас и някой изтръгна пръчката от ръката ми. — Или да не ме наричат Лакланд Сайфърс.
TRIGINTA TRES
Среща c Фурините
Едрият Мъжки, който ми бе отнел пръчката, държеше стар и ръждив, но доста смъртоносен на вид меч. Зад него стоеше Женска с арбалет, насочен към нас.
Лакланд Сайфърс имаше къса черна брада и дълга коса в същия цвят, но очите му бяха с изумруденозелен оттенък. Носеше вехти дрехи и чифт кожени ботуши до под коленете. Чертите му бяха красиви, но някак посърнали. Не изглеждаше по-стар от двайсет сесии.
Женската бе около възрастта на Делф. Слаба и висока като мен, с тънки, жилести ръце, подаващи се от изпокъсаните ръкави на ризата й. Инак хубавото й лице бе покрито с мръсотия, а торбестите й панталони и безформените ботуши имаха вид, сякаш всеки миг ще се разпаднат. Сламенорусата й коса бе разчорлена от вятъра, а позата, с която държеше арбалета, издаваше дълга практика.
— Кои сте вие? — попитах, без да откъсвам очи от пръчката си в ръката на Лакланд.
— По-скоро ние трябва да ви попитаме същото — изръмжа той.
— Аз съм Вега Джейн. А това са моят приятел Делф и кучето ми Хари Две.
Лакланд кимна мълчаливо, оглеждайки ги подред.
— Е, няма ли да се представите? — подканих го.
— Вече ви казах името си. Лакланд Сайфърс. Фурината, която ме придружава, е Петра Сонет.
— Какво е Фурина? — обади се Делф.
— Не е ли ясно? Ние сме Фурини. А сега ни кажете откъде идвате. От някоя друга част на това проклето място, без съмнение.
— Имаш предвид, на Мочурището? — попитах, най-вече за да проверя как ще реагира на наименованието.
— Естествено, на кое друго. — Той вдигна магическата пръчка пред очите ми. — А това тук какво е?
— На какво ти прилича? Обикновена пръчка.
— Лъжкиня — просъска Петра.
Изгледах я с любопитство. Изглеждаше доста уверена в себе си и вероятно щеше да е симпатична, ако не бе толкова настръхнала.
— И тя ти позволява да летиш, така ли? — настоя троснато Лакланд. — Защото и двамата те видяхме там горе.
— Не, не е заради нея.
— А заради какво?
— Просто мога да летя и толкова. Ти не можеш ли?
— Лак, не бива да оставаме толкова дълго на открито — подкани го Петра. — Хайде да им вземаме нещата и да се махаме.
— Впрочем видяхте ли уиндигото? — подметнах.
И двамата се вцепениха.
— Какво уиндиго? — попита предпазливо Лакланд.
— Онова, което ни гонеше. Наложи се да го убия.
— Ти… си убила уиндиго? — изгледа ме Петра. Устните й трепереха.
— Нямаше друг начин, ако искахме да запазим живота си — отвърнах небрежно и се озърнах наоколо. — Това, предполагам, е Посърналата пустош. Вторият кръг.
— Няма никакви кръгове. Това са пълни глупости.
— За теб може би, но не и за нас! — сопна се Делф.
— И накъде сте се запътили, ако не е тайна?
— Към другия край на Мочурището.
Лакланд почука челото си с показалец.
— Ти да не си малоумен? То не може да се прекоси.
— Може и ние имаме пълното намерение да го сторим — намесих се. В следващия момент се обърнах към Делф и усетих как по лицето ми избива червенина. Той се бе вторачил в хубавата Петра.
Тя от своя страна проявяваше повече интерес към захвърлените ни на земята торби.
— Какво носите там вътре? Храна? — И направи крачка към тях.
В следващия миг Хари Две препречи пътя й и започна да ръмжи, оголил дългите си зъби.
— Кажи на псето да мирува — нареди ми Лакланд.
— Та да можете по-лесно да задигнете запасите ни ли?
— Ние сме Фурини и това ни е работата — да крадем.
— Защо? — попита Делф.
Лакланд го огледа от глава до пети.
— Защо крадем ли? Ами защото инак не е много лесно да се оцелее по тези места, приятелю. В случай че не си забелязал.
— Но откъде сте дошли? — поинтересувах се аз.
— Родени сме тук — рече Петра.
— Не им казвай нищо — смъмри я Лакланд.
— Защо, Лак, да не би да се срамуваш от произхода си? — не му остана длъжна тя.
Преди спорът им да се разгори, Делф се намеси със спокоен тон:
— Ние сме родени в Горчилище. То е самотно село, заобиколено от Мочурището. Живеехме в бедност. Аз работех на Мелницата, носех товари. Вега Джейн пък майстореше разни неща във фабриката, наречена Комините.