— Ти излитай нагоре, Вега Джейн — викна Делф. — А аз ще остана на земята, заедно с Хари Две.
— И какъв ти е планът? — попитах тревожно.
— Същият както при Торн — вдигна арбалета той. — Да им отвлека вниманието.
Подскочих и се издигнах във въздуха. Под себе си видях, че Лакланд и Петра вече са достигнали укритието на дърветата, на стотина метра разстояние. Бяха приклекнали там и ме наблюдаваха как се нося над поляната — без особено удоволствие впрочем, тъй като имах насреща си не един, а цели два колоса. Върнах се мислено към онова бойно поле от далечното минало. Там бях станала свидетел как тези създания мачкат с ръцете си могъщи воини заедно с техните крилати жребци. Накрая обаче и самите те падаха в прахта. За целта бяха нужни само сила, ловкост, а както ми се струваше, и солидна доза късмет.
Издигнах се над върховете на дърветата, но не прекалено високо, защото вече знаех добре какво ме очаква. И бурята не закъсня. Небето се разцепи от мълнии, закънтяха гръмотевици. После започна дъждът. Всичко това не беше чак толкова зле, защото главите на колосите се намираха нависоко и стихията ги заслепяваше, също както и мен. Очилата ми бяха останали в торбата, но нямах и нужда от тях. Замахнах с пръчката пред лицето си и извиках:
— Пристино.
Зрителното ми поле веднага се проясни.
Погледнах надолу.
Колосите стояха на три метра един от друг, озъртайки се във всички посоки за своите жертви.
После единият от тях изрева от болка.
Делф го бе прострелял с арбалета в крака.
В следващия момент Хари Две се появи и започна да подскача с лай около тях. Те се въртяха, бутаха и опитваха да го сграбчат, но той бе твърде пъргав.
Тогава ми хрумна идея. Насочих глава и ръце надолу и се устремих към земята. Щом достигнах нужната височина, отново заех хоризонтално положение. Право пред мен се очертаваше масивният гръб на единия колос.
Хайде да те видим сега, Вега.
Приближих максимално и като насочих пръчката, направих заученото камшично движение:
— Импакто!
Кълбото от светлина улучи гиганта право между плешките. Той изрева от мощния удар и като залитна напред, се стовари право върху втория колос. Двамата паднаха и при сблъсъка на туловищата им в земята сякаш самите небеса потрепериха.
После онзи, който беше отгоре, започна бавно да се надига. Другият лежеше под него мъртъв, смазан от чудовищното тегло на другаря си.
И тогава нещо профуча край мен, като ме блъсна в рамото и едва не ме прекатури във въздуха. Призля ми, когато видях какво е то.
Беше главата на мъртвия колос, откъсната и запокитена по мен от неговия събрат. Изпоцапана в кръвта на съществото, се издигнах нагоре, за да избегна гигантската ръка, вече замахваща да ме улови. Тя все пак закачи края на наметката ми и отпра къс от нея.
Разнесе се нов болезнен рев. Делф бе успял да улучи оцелялото чудовище в окото — доста голям подвиг, като се има предвид ръстът му. Уловило раненото си лице, то погна Делф и Хари Две, които се впуснаха да спасяват кожите си.
Колосът посегна към колана, препасан на кръста му, и откачи оттам най-голямата секира, която бях виждала в живота си. После я метна и зловещото оръжие със свистене полетя към Делф. Не можех да повярвам, че нещо толкова масивно се движи с такава скорост. Стъписах се за миг, преди да се окопитя, да вдигна пръчката и да извикам:
— Ембатлементо.
Секирата се стовари върху щита, издигнат от заклинанието. Отекна мощна експлозия и тя падна на земята, раздробена на парчета.
Колосът изглеждаше поразен от резултата и аз се възползвах от краткотрайното му объркване.
— Джагада! — изрекох и направих съответното движение с пръчката.
Лъчът улучи грамадното създание в гърдите и те целите се покриха с малки порезни рани, които обаче не го спряха, а само го раздразниха още повече. Прехапах устни. Каква ли магия щеше да подейства срещу него? Досега бях сполучила единствено да го съборя и одраскам. Не ми се щеше да използвам заклинанието Ригаморте. Ако и то не успееше, с мен бе свършено.
— Пази се, Вега Джейн! — изкрещя Делф.
Погледнах към него, а после към колоса, който тъкмо вдигаше една скала, сякаш бе малко камъче. Той я запрати по мен с изумителна точност и аз едва успях да се сниша навреме. Усетих я да прелита с бучене над главата ми, при което косите ми се развяха.
Тогава чудовището загреба цяла шепа камъни и взе да ме замеря с тях. За да оцелея от този порой, на няколко пъти трябваше да се извъртам, лавирам и хвърлям магии. Една от тях разби близко прелитащ камък и остър къс от него се заби в бедрото ми, причинявайки дълбока рана.