— Защо, какво им направиха?
— Пребиха ги до смърт с криле, а после ги разкъсаха с нокти. А накрая отнесоха труповете в гнездата си, за да ги изядат.
— Те… ядат месо? — попитах удивено.
Петра кимна.
— Но никога не са ви нападали?
— Е — рече Лакланд, — и ние не сме толкова глупави, та да ги предизвикваме.
— Но нали крадете от тях.
— Само незначителни неща — сведе очи Петра. — Нищо, което действително ще им липсва. А и както споменах преди, струва ми се, че те ни съжаляват.
— Дали защото знаят, че зверовете са изтребили семействата ви?
Лакланд само сви рамене, но Петра ме погледна право в лицето.
— Мисля, че именно това е причината, Вега.
Чистосърдечното й признание ме завари неподготвена. Не предполагах, че тя ще се окаже толкова сложен характер. По-лесно ми беше просто да я мразя.
— Смяташ ли, че хиперборите ви харесват? — обърна се Делф към нея.
— Това пък що за въпрос е — изсумтя Лакланд.
— Важен, повярвай ми.
— Веднъж — започна бавно тя — тъкмо се бях качила в гнездото им, когато един от тях се прибра. Беше едър мъжки и стига да пожелаеше, можеше без проблем да ми извие врата.
— Пет, защо никога не си ми го споменавала? — възкликна Лакланд.
— Хиперборът обаче само ме изгледа и ми се стори, че зърнах в очите му дълбока тъга — продължи тя, без да му обръща внимание. — Видя нещата, които бях натъпкала в торбата, и вместо да ги вземе, добави още няколко дреболии. Така че — обърна се към Делф, — мисля, да, харесват ни.
— Тогава може и да имаме шанс — каза той.
— Вярно — подкрепих го аз. — Но ще ни е нужен план.
— План ще ми измисляш, а, патка такава — изръмжа саркастично Лакланд. — И остава всички ние да заподскачаме да го изпълняваме, така ли? Голяма лидерка се извъди, няма що!
Кръвта нахлу в главата ми и аз прехапах устни. Знаех, че се горещя твърде лесно.
Но ако ще водя другите, трябва да бъда…
Бам!
Делф бе блъснал Лакланд, залепяйки гърба му в дънера на едно дърво.
— Дали съм сънувал — процеди на сантиметри от лицето му, — или едва вчера ти бе коленичил пред Вега Джейн, молейки я да те изведе оттук? А случайно да си забравил, че тя ти спаси дръгливия задник от колосите? Ако те чуя още веднъж да й говориш така, ще ти откъсна главата, ясно?
Наблюдавах сцената пребледняла, с объркани мисли и разтуптяно сърце.
Делф пусна Лакланд и той падна на земята, но бързо скочи отново, зачервен от смущение и гняв. Грабна меча си и за миг се побоях, че може да стори нещо много глупаво, затова пристъпих между тях с думите:
— Ако не искате да бъдете с мен и Делф, просто го кажете и всеки ще си хване пътя. Няма повод за кавги.
Хвърлих поглед към Петра, за да стане ясно, че и тя е включена в ултиматума. Вместо отговор тя просто направи крачка към Делф.
Защо ли не бях изненадана.
— А ти? — обърнах се към Лакланд.
В продължение на няколко секунди личеше как гневът и здравият разум се борят у него. Накрая последният все пак надделя и той остави меча настрани.
— Е, какъв е планът?
— Като за начало — отвърна Делф — Пет ще трябва малко да се покатери. А на теб, Вега Джейн, ще ти се наложи да покажеш летателните си умения.
Четвърт час по-късно задачите вече бяха разпределени и Петра се бе изкачила на трийсет метра по ствола на огромното дърво, в чиято корона се криеше гнездото на хиперборите. Там тя спря и сведе глава надолу. Погледите ни се срещнаха и аз зърнах в очите й безпокойство, което навярно също бих изпитвала на нейно място.
Преброих наум до пет и й подадох уговорения сигнал. Тя изпищя пронизително. На двайсет метра над нея измежду клоните надникнаха три сини, пернати глави. После Петра се отдели от стеблото и полетя надолу. С рязък отскок се понесох да я хвана.
Високо под купола от листа двама от хиперборите също се откъснаха от гнездото. Крилата им бяха присвити до стройните мускулести сини тела и те летяха с шеметна скорост, но аз имах предимството да се движа срещу нея.
Видях чертите й с кристална яснота и в тях бе изписан страх — напълно естествено за някой, падащ отвисоко. Но дали страхът не се дължеше и на друго? Например на съмнение, че може да я оставя да се пребие до смърт? Пред мен изникна картината от сутринта, как тя масажираше Делф, и аз й се поддадох за твърде дълго.
— Вега!
Петра бе прелетяла покрай мен. Обърнах се във въздуха и се понесох като куршум надолу. Болезнената картина бе заменена от друга, на която тя лежеше на земята, мъртва и обезобразена изцяло заради мен. Нямаше да допусна това да се случи.