Изравних се с нея, подхванах я и двете кацнахме меко сред опадалата шума.
Тя извърна лице да ме погледне. Ужасът в него бе заменен от благодарност. Аз от своя страна изпитвах само безгранична вина.
— Съжалявам, Петра — промълвих.
— Няма нищо, Вега. И аз сигурно щях да постъпя по същия начин. — По тона й разбрах, че знае точно какво се е случило. Оставаше само да гадая дали в крайна сметка на мое място е щяла да ме спаси.
Междувременно хиперборите бяха кацнали до нас и ни наблюдаваха. И двата бяха мъжки, а кожата им имаше синевата на огряна от слънцето вода. Главите им бяха покрити с леко оперение, а крилата, когато не се използваха, се прибираха акуратно зад плещите. Облеклото им се състоеше единствено от плътно прилепнали панталони, оставящи голи яките им торсове.
— Ти можеш да летиш? — попита ме единият от тях. — Как?
Учудих се и същевременно изпитах безмерно облекчение, че умее да говори уъгски.
— С помощта на ето това — показах му веригата. — Казвам се Вега Джейн. Приятелката ми е Петра Сонет. — После посочих към Делф, Лакланд и Хари Две, които тъкмо излизаха измежду дърветата, и ги представих подред.
— Аз съм Трой, а това е Ишмаел — отвърна по-едрият хипербор, сетне погледна към Петра. — За храна ли беше тръгнала?
— Да — кимна тя. — Но се подхлъзнах и паднах.
— А ти я спаси? — обърна се той към мен.
— За какво друго са приятелите, ако не да си помагат един на друг? Особено в място като това.
— Мъдри думи, казани от толкова млада Женска — вметна Ишмаел. — Не сме те виждали тук преди. Откъде си?
— От село, наречено Горчилище.
— Не знаем за такова място.
— Малцина го знаят. Напуснахме го и дойдохме в Мочурището.
— Защо? — попита Трой.
— За да го прекосим. И да стигнем отвъд него.
— Отвъд него… И какво според вас има там?
— Именно това възнамеряваме да открием. Можете ли да ни помогнете?
Хиперборите се спогледаха, сетне Трой посочи нагоре.
— Ела с нас.
И без да обелят дума повече, двамата разпериха криле и се устремиха сред клоните.
Усетих присвиване под лъжичката. Откъде можех да съм сигурна, че не ме канят просто за да ме изядат?
— Ако не се върна до час — обърнах се към останалите, — продължавайте без мен. Аз ще ви настигна.
— Ако не се върнеш до час — отговори Делф, — ще дойда да те намеря.
Оттласнах се от земята и последвах двете пернати същества. Онова, в което се озовах, не беше гнездо, а по-скоро огромна площадка от дървени трупи, пролуките между които бяха запълнени с мъх и листа и замазани с глина. Наоколо имаше десетки групички от хипербори, малки, млади и стари, които работеха, играеха или разговаряха помежду си. С появата ми всички те спряха заниманията и се вторачиха в мен.
Трой посочи към единия ъгъл на площадката, където се издигаше голяма платнена шатра.
— Тук живее Мича. Главатарят на нашето племе.
Щом наближихме шатрата, Трой извика:
— Мича, водя ти някой, който се нуждае от съвет.
— Нека влезе — разнесе се отвътре повелителен глас.
Трой отметна единия край на платнището и ми направи знак да мина.
— Ти няма ли да дойдеш? — попитах.
— Не, ще се срещнете на четири очи.
Платнището се спусна зад гърба ми. Озърнах се наоколо. Помещението бе удивително широко, с рогозка за спане на пода и голяма дървена маса със столове около нея. В средата се издигаше стволът на огромно дърво, към който шатрата бе привързана с помощта на яки въжета. Самият Мича бе кацнал върху дебел клон, стърчащ встрани от дънера. Кожата му синееше като на останалите, но перушината по главата му бе бяла като сняг.
— Името ти? — попита, пронизвайки ме с поглед.
— Вега Джейн — отвърнах колкото можех по-уверено.
С един скок и плясване на криле той се озова до мен и застана с изправени рамене. Тялото му все още бе могъщо и внушително, но си личеше, че мускулите му са изгубили някогашната пъргавина.
Седнахме на масата и той сложи пред мен купа плодове, след което напълни две дървени чаши с вода. Вършеше всичко сам, което го правеше далеч по-симпатичен от крал Торн, с неговите вечно търчащи слуги.
Отхапах от една ябълка и отпих глътка вода.
— Е, за какво ти е нужен съвет? — подкани ме Мича.
— За това как да премина Втория кръг.
— Откъде си научила за кръговете? — Чертите му начаса се стегнаха и добиха предпазливо изражение.