— Не знам. Мича така и не ми обясни. Но предполагам, че лесно ще я познаем, щом видим какво пазят ериниите.
Едва бях довършила изречението, когато всички се запремятахме презглава. Равният донякъде под изведнъж се спускаше стръмно надолу. Паднах върху нещо твърдо и спрях, а другите се изсипаха отгоре ми. Няколко секунди лежахме неподвижно, като преплетена маса от ръце и крака.
И тогава чухме звука. Скочих на крака, стиснала пръчката.
Останалите трескаво затърсиха оръжията си.
— Илюмина — извиках отново. И от гледката, която се разкри, дъхът ми секна.
Бяхме заобиколени от дузина фигури, всичките загърнати в черни дрипи. Но не толкова те приковаваха вниманието, колкото гроздовете от змии, виещи се над главите им. И за капак, точно както бе казал Мича, от очите им се стичаше кръв.
Зад тях, поставен в ниша в скалистата стена, се забелязваше заострен дървен клин с парче връв, омотано около него. Тук-таме връвта бе вързана на възли.
Нима това е Фин, мина ми през ума. Причината да слезем тук, рискувайки живота си? Едно дръвце и малко връв! За бога, дали Мича умишлено ни беше вкарал в този капан?
— Пази се, Вега Джейн! — извика Делф.
Сепнах се тъкмо навреме, за да видя носещата се насреща ми ериния. В ума ми изникнаха думите на Мича:
Не поглеждайте към змиите. Гледайте ериниите само в очите.
— Импакто! — извиках и замахнах с пръчката.
Парцаливата фигура, която почти ме бе достигнала, отлетя назад, удари се в стената и се свлече на пода. Змиите по главата й продължаваха да съскат безсилно.
Делф също не се помайваше. Той замахна с брадвата и най-близката до него нападателка падна обезглавена на земята.
Петра стреля с арбалета и улучи трета ериния в гърдите.
Лакланд, въртейки меча с неподозирана ловкост, прониза цели две, една подир друга.
— Делф, недей! — разнесе се в този миг викът на Петра.
Обърнах се и видях клетия си приятел вторачен право във виещия се грозд влечуги върху главата на поредното чудовище. Ръцете му бяха вдигнати високо, а стиснатата в тях брадва — насочена право към собственото му чело.
— Ласадо! — възкликнах.
От края на пръчката ми се изстреля връв и се уви около дръжката на брадвата. Дръпнах с всички сили. Оръжието изхвръкна от хватката на Делф и аз го насочих към шията на вещицата, която го бе омагьосала.
Наточеното острие проблесна и осеяната със змии глава се търколи на земята.
Но бях забравила да пазя гърба си и по-скоро усетих, отколкото видях, атакуващата зад мен ериния. Едно от влечугите й ме клъвна, но в следващия момент тя бе улучена от стрела в лицето и се строполи мъртва на земята.
Хвърлих благодарен поглед на Петра и проверих ухапаното място. За щастие, отровните зъби бяха попаднали в кожената сбруя на Хари Две и не бяха успели да я пробият.
Извъртях се и направих салто във въздуха над трите вещици, които напредваха от дъното на пещерата. Още докато прелитах над тях, насочих пръчката към гърбовете им и извиках:
— Северус!
Телата се отделиха от нозете им като отрязани с нож и те умряха на мига.
Огледах се за още врагове, но всички те бяха довършени от останалите.
Тогава притичах до нишата и погледнах внимателно клина и връвта. Те сякаш сияеха в сумрака със собствена светлина.
— Дали това е Фин? — попита застаналият до мен Делф.
— Това трябва да е.
Пресегнах се и улових внимателно предмета, сякаш очаквах да ме опари, но нищо лошо не се случи.
— Май успяхме — усмихнах се широко.
Но усмивката замръзна върху лицето ми. В стената на пещерата се бе появил отвор и през него нахлуваха поне сто еринии.
— Мъртви сме! — простена Делф.
Стоях като парализирана, без най-малка идея какво да правя. Ръката ми трепереше толкова силно, че едва не изпуснах странния предмет. Тогава Петра се спусна и го грабна от мен. Преди да разбера какво става, тя развърза единия от възлите.
Надигна се вятър — толкова силен, че ме отлепи от земята и ме запрати в каменната стена. Не виждах нищо освен вихър от тъмнина. Затворих очи. Реших, че съм изгубила свяст или съм мъртва.
Защото точно това трябваше да бъде смъртта.
Огромна, празна чернота.
TRIGINTA ОСТО
Врагът до мен
— Вега Джейн? Вега Джейн?
При звука на името си бавно отворих очи.
Очаквах да ме обгръща мрак — било то на пещерата или на отвъдното, но вместо него видях светлина.
Делф се бе привел над мен с толкова уплашен и загрижен вид, че неволно се трогнах и го улових за ръка.