Отвесният скат сякаш служеше за граница между два различни свята. Зад мен бе все така слънчево и горещо, а пред мен царяха единствено гъста мъгла, навъсени облаци и пронизващ студ.
Мочурището напълно оправдаваше репутацията си на най-отчайващо побърканото място, което можех да си представя. Надявах се единствено час по-скоро да го оставя зад гърба си.
Скочих от ръба и се приземих долу при останалите.
— Е, какво видя? — попита нетърпеливо Делф.
— По всичко личи, че отвъд ще е малко по-хладно, отколкото тук — отвърнах.
Изядохме вечерята в мълчание, а после Лакланд излезе с предложение да продължим още тази вечер, но аз го разубедих. Щеше да е глупаво да губим време в заобикаляне на платото, след като просто можех да изкача всички ни до върха му с помощта на Дестин. Исках обаче първо да извърша малко разузнаване. Помолих Делф да поеме първата стража заедно с Хари Две, а аз самата повиках Петра настрани.
— Възнамерявам да надникна в следващата част на Третия кръг — казах. — Искаш ли да ме придружиш?
Не се наложи да я увещавам дълго. След броени минути вече я бях пристегнала с ремъците и двете се издигнахме във въздуха. Тя никога по-рано не бе летяла, но се държеше забележително спокойно.
Щом кацнахме на върха, ме попита защо се излагам на всички опасности в Мочурището, вместо просто да прелетя над него.
— Защото — отговорих, — ако остана за по-дълго над земята, то праща буря, способна да ме направи на пестил. Но, изглежда, не възразява срещу по-кратки прехвръквания от място на място.
— Говориш за него така, сякаш е живо същество.
— О, то е именно такова. Знам го още от Астрея, а неведнъж съм имала случай и лично да се убедя.
— Тук е толкова по-различно от пустинята долу — каза тя, като потърка рамене от студ.
— Така си е. Боли ли те още? — попитах, посочвайки обгорената й ръка.
— Не колкото преди. — Тя побърза да придърпа ръкава си над нея.
— Всичко е наред, Петра. Няма защо да се притесняваме от белезите си. А и сигурно ще получим още доста, преди да се измъкнем оттук.
— Навярно си права — отвърна тихо тя, но остави ръката си скрита.
— Искаш ли да ми разкажеш за своите роднини?
— Защо се интересуваш от тях?
— Защото — запазих спокоен тон — може да са знаели неща, които да ни бъдат от полза.
— Не са знаели нищо.
Упорството й започваше да ми идва в повече.
— Явно не е така, иначе нямаше да оцелеят толкова дълго. — Направих многозначителна пауза, сетне добавих: — Възможно ли е например да са разбирали от магия, както теб и мен?
Тя ме изгледа изпод вежди.
— Ако намекваш за онова, което направих с пръчката ти, и аз самата не знам как се получи.
— Да, но изрече правилното заклинание.
— Защото го чух минута по-рано от теб. Когато магията ти пропусна целта.
Отговорът й дойде бързо. Твърде бързо, както ми се стори.
— Това е магия за убиване. Единствената, която причинява смърт веднага.
— Е, толкова по-добре за теб — рече хапливо Петра. — Иначе сега щеше да си мъртва.
Пуснах репликата край ушите си.
— Дори така да е, ти очевидно знаеше как да използваш Фин.
— Това си беше чист късмет — рече тя и млъкна отново, потривайки обгорената си ръка.
Но аз нямах намерение да я оставя на мира току-така.
— Е, та относно семейството ти?
Тя присви устни.
— Добре, добре, дявол да го вземе. Имах един чичо. Брат на баща ми. Малко странна птица — затворен и необщителен, но инак привързан към мен. Често ходехме заедно на разходка. И разговаряхме.
— За какво?
— Ами в общи линии, че не ни е тук мястото. Че е станала някаква грешка.
— Грешка? Каква по-точно?
— Нямам представа, но той се гневеше заради нея. Все повтаряше, че трябвало да живеем другаде.
Сетих се за коментара на Делф, че тя подозира за съществуването на друго място отвъд Мочурището. А също за думите на Силен, че е възможно сред останалите тук в капан след великата битка да се срещат и Маладони.
— Дали не е имал предвид моето село? — попитах.
— Възможно е — рече колебливо тя. — Работата е там, че… — за пореден път замълча и отвърна поглед.
— Моля те, Петра, изплюй най-сетне камъчето.
— Ще обещаеш ли да не казваш на другите? Дори и Лакланд не знае.
— Обещавам.
Тя впери очи в мен, сякаш преценявайки искреността ми.