— Реджойнда, кукоси — изрекох и с плавно движение придвижих пръчката към себе си, сякаш теглех нещо.
Минаха няколко секунди и ето че в далечината затрептя искрица светлина. Тя растеше и ставаше все по-ярка, докато трябваше да сведа очи, за да не ме заслепи.
— Проклети гадинки! — изкрещя Ерис.
Сега влажният въздух се озари като от лятно слънце, пред което и последните сенки отстъпваха. Скоро се оказахме заобиколени от кукоси — малки, подобни на птички създания, чиито крилца пърхаха и разпръсваха сияние наоколо. Окраската им бе пъстроцветна, сякаш носеха върху себе си късчета от дъгата. Вдигнах показалец и едно от тях кацна на него. Усетих как ме облива вълна от ведро настроение.
Петра протегна ръка и тя начаса бе покрита от поне половин дузина кукоси. Лицето й се озари от лъчезарна усмивка.
— Никога не съм се чувствала толкова добре — каза.
Кимнах, защото и аз изпитвах същото. Като че ли цялата мощ и доброта на слънцето се бяха спуснали, за да сразят мрака и унинието.
— Е, къде се дянаха сега твоите кавги и раздори? — обърнах се подигравателно към Ерис. Едва не се разсмях на глас, когато той разтърси пред мен тлъстичък юмрук и после изчезна.
Върнахме се да вземем и останалите. Превозвах ги един по един, първо до върха на платото, а после надолу до отвъдната му страна. При вида на рояка от кукоси Лакланд и Делф започнаха да се държат като пощръклели малчугани, да тичат напред-назад подир топчиците светлина и да ги оставят да кацат по главите и раменете им.
— Никога не съм подозирал, че тук можело да бъде и забавно — рече Делф.
Продължихме напред с бодра крачка и изминахме дълъг път, преди отново да спрем и да разпънем лагер. Докато се хранехме, разказах с повече подробности случилото се с Ерис, а Петра ентусиазирано разкрасяваше историята, обсипвайки ме с толкова много похвали, че накрая се почувствах неудобно. Делф и Лакланд се смяха от сърце на моята имитация на разгневения Ерис.
И тогава чух приближаващия тътен.
— Джабити! — изкрещях.
Земята се затресе под краката ни, съскането прониза тъпанчетата ни. Едва после дойдоха писъците, за които се знаеше, че могат да лишат всеки както от сетните останки кураж, така и от здравия му разум.
— Къде са те, по дяволите? — викна Лакланд, разкрачил широко нозе и уловил с две ръце дръжката на меча. Не можех да кажа, че винаги съм го харесвала, но поне смелостта му беше безспорна.
Петра бе вдигнала арбалета, Делф — своята брадва. Хари Две, както обикновено, стоеше до коляното ми. Земята вече се тресеше толкова силно, сякаш насреща ни се носеше цяло стадо от чудовищата. Присвих очи и се взрях пред себе си, но макар теренът да бе равен и открит, не виждах нищо.
— Кристиладо магнифика — изрекох.
И веднага ми се дощя да не го бях правила.
Джабитът, за щастие, се оказа само един.
Но хубавото свършваше дотук. Защото този конкретен джабит бе по-едър дори от колос.
Той бе извил тяло, издигайки се на трийсетметрова височина непосредствено пред нас. Змийските глави по него бяха толкова много, че нямаше как да се преброят — положително не и за времето, което ни оставаше да живеем. Приличаше на гигантско дърво с хиляди отровни клони, които при това се движеха с главозамайваща бързина.
Погледнах към Лакланд и видях как цялата кръв се отцежда от лицето му. Той вдигна меча, но бе наясно, че със същия успех може да размахва маргаритка пред пълчище от еринии.
Делф замахна с всичка сила и запокити брадвата. Тя профуча покрай мен и улучи чудовището, но едва одраска дебелата му кожа.
В следващия миг то нападна.
— Ембатлементо!
Джабитът, който тъкмо се спускаше върху Лакланд, се стовари върху магичния ми щит и тежестта на туловището му бе такава, че го отмести назад. Последва гръмка експлозия и Лакланд остана да лежи в несвяст на земята. Звярът се изправи отново, видя ме и се нахвърли върху мен.
— Пас-пусе — тупнах се с пръчката по крака. Секунда по-късно тоновете люспеста плът се врязаха в мястото, където бях стояла и изровиха двуметрова канавка.
Петра притича и пусна стрела в едно от очите на влечугото. Проблемът бе, че то имаше още стотици други.
Хари Две впи зъби в опашката му. За щастие, Делф се случи наблизо и успя да го дръпне, преди някоя от отровните глави да го е ухапала. Звярът се извъртя раздразнен и запрати и двамата като топки във въздуха.