— Какво стана, Вега? Убихме ли оная гадина, а?
С радостен писък Петра се хвърли и го прегърна толкова силно, че едва не го събори отново.
Когато най-сетне го пусна, видях, че бузата му все още е отекла и зачервена. Делф дотича запъхтян, заедно с Хари Две.
— Намерих го — каза, протягайки ми Целебния камък. — А също и пръчката.
Грабнах ги от ръцете му и прокарах Камъка над лицето на Лакланд. Кожата зарасна, но продължаваше да изглежда доста зле.
Направих лекуваща магия и тя даде известен резултат, оставяйки само малък белег.
— Не бой се, Лак — казах. — Скоро пак ще станеш хубавец като преди.
— Няма проблем — усмихна се той. — Това си е нещо като почетен медал. А и един Мъжки не бива да е прекалено красив, нали, Пет?
— Ами една Женска? — въздъхна престорено тя, показвайки обгорената си ръка.
— Стига сте мрънкали, все е по-добре, отколкото да сте мъртви — заключи Делф.
Всички се засмяхме с облекчение.
— Е — изправих се аз, изпълнена с нова увереност. — Мисля, че Четвъртият кръг ни зове.
Не биваше да съм толкова самонадеяна.
Четвъртият кръг бе мястото, където щях да умра.
QUADRAGINTA TRES
Рубес
Теренът в Четвъртият кръг бе странен — равнинен на места, издигащ се рязко на други. Забелязваха се остри хребети и зъбери, стърчащи от нищото. Над главите ни нямаше звезди, нито луна. Използвах пръчката, за да осветявам пътя ни.
Вървяхме докъдето ни стигнаха силите и после направихме лагер под няколко високи върби. Постоянно се оглеждах да зърна тънкото русло на река Обол, която знаех, че тече оттук, но тя не се виждаше никъде.
След вечеря Лакланд предложи да поеме първата стража.
Петра и Делф скоро се унесоха в сън, но аз, както обикновено, не можах — поне не веднага.
Бръкнах в торбата си и извадих картата на Мочурището, оставена ми от Куентин Хърмс на моето дърво още в Горчилище. Някои елементи от нея бяха удивително точни, но други изобщо не съответстваха на действителността. Върнах се мислено към нишката от събития, благодарение на които се бе озовала в ръцете ми. Аз бях горе на дървото си, когато чух лая на кучетата, преследващи някого. После видях Куентин да бяга към Мочурището. Когато отидох на работа в Комините, заварих съобщение от него, заръчващо ми вечерта отново да се кача на дървото. И открих заковано върху дънера допълнително стъпало, в което бе скрита нагънатата карта.
Смръщих замислено вежди. Това стъпало не бе там сутринта, докато гонеха Куентин. Значи по някое време, след бягството си, но преди да се прибера от работа, той трябва да се е върнал от Мочурището и да го е заковал.
Тогава в главата ми изникна въпрос, който не си бях задавала преди. Защо изобщо Съветът преследваше Куентин? Несъмнено е имало причина. Беше ни казано, че той е нарушил някакви закони, но така и не бе уточнено какви. А както Моригон, така и Тансий пазеха загадъчно мълчание по въпроса.
Извадих пръстена от джоба на наметката си и го повъртях в ръка. Той бе открит в дома на Куентин, от което следваше, че моят дядо навярно му го е дал. Но защо на него, а не на баща ми, своя единствен син?
Какво качество притежаваше Куентин, та да спре избора си върху него? Дали е бил просто посредник, изпълняващ заръките на дядо ми, снабдяващ ме с неща, от които ще се нуждая? И ако да, то с каква цел?
Извадих пергамента, почуках с пръчката и призовах Силен.
Образът му се появи незабавно сред обърканите писмена.
— Къде си сега? — попита сериозно той.
— В Четвъртия кръг.
— А, река Обол.
— Да, макар още да не съм я открила. Нито лодкаря Рубес. Какво можеш да ми кажеш за него?
— Боя се, че нищо.
— Астрея спомена, че щял да иска някакво заплащане, за да ни превози през реката.
— Аз самият, естествено, никога не съм я прекосявал. А и не съм чувал за някой, който да го е правил.
— Чудесно — промърморих. — А знаеш ли поне дали отвъд нея се намира последният, Пети кръг?
— Уви — поклати глава старецът. — Това също е обгърнато в мистерия.
— Но щом има река, предполагам, че в нея има и някакви водни обитатели?
— Не бих се учудил.
— Ето значи ролята на лодката. По-разумно е да избегнеш срещата с тях.
— Надали ще е толкова просто, колкото си го представяш.
— Защо?
— Защото цената на превоза може да се окаже по-висока, отколкото си склонна да платиш, Вега. И тогава от теб ще зависи да вземеш решение. Така е устроено това място. Да иска от теб непосилни неща.