Кимнах.
— Днес имам малко време — каза Пазителят — и мога да продължа разказа. На какво се спряхме миналия път?
Напрегнах паметта си, припомняйки си — но Юка ме изпревари.
— На това, че стадото овце го насочиха към фалшивата порта, а истинският вход е бил съвсем наблизо.
— Да — каза Пазителят. — Напълно вярно, моето момиче. Истинският вход е бил много близо…
Черното петно на стената изчезна. На неговото място изникна гладко измазана повърхност, върху която се появи безформена фреска, приличаща на тази, която видях в Михайловския замък: господа и дами, преминаващи между златисти завеси — и седящи около baquet медиуми със завързани очи.
— Първоначално Идилиум е бил малък — каза Пазителят. — За да се създаде това островче с необходимите детайли е била достатъчна само една група медиуми. Обикновено те седели около baquet пред завесите, които са разделяли световете — като малък оркестър, свирещ музика, която не се чува, но се вижда. Поради това те получили прякора „медиуми пред завесите“. Също така ги наричали и „ливрейни медиуми“, защото Месмер ги е обличал в ливреи, бродирани със злато. Но колкото по-голям и по-сложен ставал светът зад завесите, толкова по-трудно било на медиумите пред завесите да задържат необходимите подробности в своите умове — нали самите те не са виждали онзи свят. И тогава Месмер извършил доста безобиден на пръв поглед експеримент…
Пазителят направи пауза, сякаш подканвайки ни да изкажем своите предположения. Но ние мълчахме.
— Той подбрал втора група медиуми и ги превел през златните завеси. Освен това, заедно с тях той доставил на Идилиум и втори baquet — съвсем същия като първия.
— А нима е било възможно да се преместват там реални обекти? — попитах аз.
— Разбира се… Ако гостите губели нещо по време на разходката из призрачния остров, то тези неща се появявали, след като сеансът свършвал и видението изчезвало. Същото се случвало и с тези, на които не им стигало времето да се върнат към златните завеси и те оставали в полетата на Идилиум. Те просто идвали на себе си в тъмната половина на залата, като че ли са се събуждали от сън. След това заедно с всички излизали през завесите и точно затова приключението се смятало за абсолютно безопасно.
— И какво станало по-нататък?
— Когато Месмер и втората група медиуми се оказали на призрачния остров, те се настанили в специално измислена за тях сграда. Тя, между другото, изглеждала като мъничък Михайловски замък — може да се каже негов зародиш. Сега вече никой не знае: дали Павел е изградил своя замък по скиците на Академията на Идилиум, или той самият е нарисувал тази скица за Академията. Точно там медиумите започнали нов месмерически сеанс.
— Защо? — попита Юка.
— Втората група била необходима, за да се разшири новият свят, да се напълни с детайли, да се въвлекат гостите на Идилиум в по-дълбоко преживяване. Месмер искал, така да се каже, да доизгради илюзията вътре в самата илюзия — както при изграждане на бетонни сгради качват бетонобъркачката на последния етаж.
Помислих си, че всъщност не правят така — но не казах нищо. Аналогията ми беше ясна.
— Отначало всичко вървяло изненадващо гладко, в пълно съответствие с плана. Но след това… Случило се нещо изненадващо и невероятно и Месмер направил ново откритие.
На стената се появи следващата фреска — двама лакеи с перуки (на мен, не знам защо, ми заприличаха на пруски войници) сравняват показанията на хронометрите.
— Месмер е имал намерение да направи Идилиум колкото се може по-безопасно и удобно място, превръщайки го в градина за разходки за кралете. Той се опитал да изключи всякакви възможни изненади. Ето защо е въвел следния ред — двете групи медиуми — и вътрешната, и външната — едновременно спирали своята визуализация. За тази цел Месмер е изпращал на Идилиум специален лакей с хронометър, който в точно определен момент подавал сигнал на останалите на острова медиуми. Но веднъж този лакей просто са го забравили. Според друга версия не го пуснала охраната на някакъв важен принц, който се забавлявал на Идилиум. И тогава…
— Какво?
— Външната група медиуми — тази, която седяла пред златните завеси — спряла да създава призрачния остров. Обикновено след това господата и дамите, които са се забавили на Идилиум, се появявали в празната половина на залата, сякаш се събуждали след представлението.
В празната половина на залата се завръщал и baquet с втората група медиуми. Но този път залата се оказала празна. Останалите на Идилиум гости изчезнали. Втората магнетична бака — също.