Изглежда, почнах да приказвам не каквото трябваше. Прехапах устни и се съсредоточих.
— Вие, без съмнение, сте наблюдавали ставащото с мен през последните няколко часа — срамувам се, че така несръчно провалих определеното от вас изпитание. Моля да ми обясните по-нататъшната ми съдба.
— Ти премина изпитанието — каза Ангелът на Водата. — В това никой не се съмнява.
Гласът му беше мелодичен и леко метален — напомняше точно онзи звън на струните, който така ме впечатли на стълбището.
— Това не е вярно — откликна Ангелът на Въздуха. — Имам съмнения.
— И аз — каза Ангелът на Земята. — Много сериозни съмнения.
Когато говореше някой от Ангелите, пред мен, въпреки всички закони на оптиката, за малко се появяваше ликът му. Същото се случваше, когато някой от Ангелите искаше да ме погледне. Те много си приличаха — ако го нямаше сменящия се знак на елемента по челата им, то аз едва ли бих могъл да ги различа.
След като Ангелът на Земята замлъкна, пак видях Ангела на Водата. Той се усмихваше, сякаш беше чул нещо приятно.
— Братя — каза той, — моля ви да се изкажете.
— Според канона — започна Ангелът на Въздуха — изпитваният е длъжен да победи трима врагове, което доказва, че той е господар на миналото, настоящето и бъдещото. Първият враг традиционно е духът на предишния Пазител, както и всички останали владици, които му идват на помощ. Не забелязах при срещата с тях нито борба, нито победа. Видях само, че последният Пазител беше снизходителен към изпитвания и нито един от предишните владици не възрази срещу това. Като се вземат предвид грешките на Николо III, които замалко не ни доведоха до катастрофа, то аз бих се въздържал да определя изпитанието като успешно.
— Всичко, казано от Въздуха, е правилно — каза Ангелът на Земята, — но не е достатъчно. Не съм сигурен също дали изпитваният е победил втория си враг.
— Защо? — попита Ангелът на Водата. — Точно това изпитание той премина безупречно. Още от първия път той наложи пълен контрол над Флуида. На това никой не го е учил освен обстоятелствата. Небивал късмет.
— Това е вярно — каза Ангелът на Въздуха. — Но той веднага се хвана на елементарна уловка. Не разпозна трика „минало в настоящето“.
Гласът на Николо III в ухото ми прошепна:
— Това е сугестивна атака, когато на противника внушават, че ударът е бил нанесен в миналото и сега той може само да пожъне плодовете на извършеното — а в действителност цялата атака се случва в настоящето посредством точно това внушение… Една от най-коварните техники, които съществуват. Ти би трябвало да отговориш, че обучението ти не беше завършено и трябваше да полагаш изпита при извънредни обстоятелства.
Ангелът на Въздуха, изглежда, чу подсказването.
— Да — каза той, — това наистина е коварен удар. Но красотата на ситуацията е в това, че изпитваният се изхитри да го нанесе сам на себе си. Врагът нищо не му каза. Изпитваният парализира волята си сам, внушавайки си мисълта за отровата върху рапирата на противника, въпреки че там нямаше отрова. За какво са му на такъв човек врагове?
Пред мен изникна Ангелът на Земята.
— Случилото се показва прекомерната доверчивост и податливост на изпитвания — каза той. — А какво ще стане, ако циганка или личен изповедник го убедят в съществуването на някоя произлизаща от миналото причина, поради която трябва да загине целият свят? Та нали той ще ги послуша…
Ангелите се засмяха и лицата им се наложиха едно върху друго. Действително, трудно е да измислиш по-оскърбителен образ на Пазител, от този, питащ за бъдещето изповедника или някоя циганка.
— Моля почтения Ангел да ме прости — казах аз, — но нямам навика да се допитвам за бъдещето. Нито у циганките гледачки, нито у небесните хумористи. Предпочитам да градя бъдещото си сам.
Сега всички Ангели ме гледаха — при това веждите на Ангела на Земята се вдигнаха на челото, като че ли той най-малко очакваше, че аз ще се противопоставя.
— Също така бих искал да ви напомня — продължих аз, — че инициирането става при извънредни обстоятелства. Нямах време да се подготвя за изпитанието както трябва. Въпреки това го преминах. Повярвайте ми, изпитът беше повече от жесток. Действах сам, налучквайки и напипвайки отговори. И спечелих, използвайки ограничените възможности, с които разполагах. Какво смущава почтения Ангел?
Погледнах втренчено Ангела на Водата. Той се усмихна. Някак от самото начало бях сигурен, че той е на моя страна. Нали ненапразно седях с лице към него.
— Добре — каза Ангелът на Земята. — Да предположим. Но какво тогава да кажем за третия враг?