— И какво не е наред с третия враг? — попита Ангелът на Водата.
— Него го нямаше, ето какво — отговори Ангелът на Земята. — Освен това в края на двубоя с втория враг любовницата на изпитвания му се притече на помощ. И изпитанието всъщност беше провалено.
— Това не е така — каза Ангелът на Водата. — В павловския правилник за изпитанията нищо не се говори за „тримата врагове“. Там се казва — той се намръщи, сякаш се взираше в нещо далечно — за трите порти, свързани с трите времена и с трима срещнати. Изпитните видения на всеки от Пазителите се различават толкова силно, колкото посмъртните образи на различните хора. Наистина, най-често изпитанията се персонифицират като трима врагове, затова понякога така казват. Обикновено при втората и третата порта стават двубои от различен вид. Но се случва и така, че кандидатът минава през портата изобщо без никаква борба.
— Така ли? — попита Ангелът на Въздуха. — Може ли пример?
— Например Николо I при третата порта срещна мъртвата си котка и така се разрида, че рида докато вратата на Приемната не се оказа наблизо. Той дори не вървеше към вратата, тя сама дойде при него.
Ангелът на Въздуха примигна няколко пъти и кимна.
— Да — съгласи се той, — рида. Но отчасти и от драскотините, причинени от котката. В известен смисъл това все пак приличаше на двубой.
— Беше дявол знае какво — каза Ангелът на Водата. — Но ако става дума за драскотини и неприятни усещания, то при третата порта нашият кандидат също се удряше в конската задница — докато не дойде на себе си. Спокойното преминаване и на трите порти бележи мирно бъдеще. Какъв по-добър знак може да има? Спомнете си — управлението на Николо I беше спокойно от начало до край.
Ангелите замълчаха, сякаш мислеха за нещо.
— Простете — не можах да се сдържа, — а защо Николо I е срещнал мъртва котка?
— Никой не може да разбере — отговори Ангелът на Водата. — В котката няма нищо лошо, но това беше мъртва котка от миналото, срещната пред вратата на бъдещето… Първото нещо, което направи Николо, след като получи пълна власт над Флуида, беше да възвърне плътския ѝ образ. Призова я към живота, както Павел Велики направи с твоя прародител Киж.
— Какво? — учудих се аз. — Как така Павел Велики е призовал Киж към живота? Той ли е бил баща му?
— Сега не е време да го обсъждаме. Говорим за котката на Николо I.
— А защо ѝ е възвърнал плътския образ?
— Ами затова — отговори Ангелът, — защото тя е пример за огледалния трик — „сегашно в миналото“. След съживяването на котката появяването ѝ при третата порта действително стана знак, който предсказва благоприятно бъдеще. Макар че е доста еснафско. Дребни радости, домашен комфорт, спокойствие, мяу… Владиците, разбира се, издребняват. А и делата им — също.
— Тъй като говорим за знаците — каза Ангелът на Земята, — нека да помислим за миг над следното: приятелката на изпитвания се появява на изпита, освен това не сама, а на кон. Фактически тя се намесва в хода на двубоя и спасява изпитвания от смъртта. Така тя става ли третия срещнат — надявам се не мислите, че това беше конят? Приятелката на изпитвания подкарва към вратата на Приемната и стоварва бъдещия Пазител като торба с оборски тор…
— Струва ми се — пак не се сдържах, — че Ангелите не би трябвало да използват унизителни сравнения, без да е необходимо.
Ангелът на Земята ме погледна, стори ми се, с интерес.
— Точно в дадения случай има — отговори той.
— Юка се появи не затова, че аз я виках за помощ — казах аз. — Аз само мислено се сбогувах с нея… Не знам как тя го направи. Нищо подобно не сме планирали предварително.
— Това няма значение. Ни най-малко. Сега сме принудени да гадаем по петната от кафена утайка, а ти се опитваш да ни обясниш откъде си купил джезве…
— Имам усещане, че за титлата на Пазител претендира точно тази жена — каза Ангелът на Огъня.
— Нека да обобщим — каза Ангелът на Земята. — Жената, която той доведе…
— Която е докарала него — коригира Ангелът на Въздуха, поглеждайки към мен.
— Да… Тази жена би могла да се появи на пътя на Пазителите по един-единствен начин — само ако по някаква причина е била пресъздадена от Флуида. Тъй като тя помогна с второто и третото изпитание, изпитът не се зачита. Въпреки че съм готов да допусна, че в някакъв смисъл тази особа го издържа. Тя изглеждаше много по-убедителна.
Ангелът на Въздуха и Ангелът на Огъня се засмяха. Ангелът на Водата също се усмихна.
— Вие всички отлично разбирате — изпитът е издържан — каза той. — Във всеки случай от гледна точка на Флуида.