— Флуидът няма гледна точка — отговори Ангелът на Земята. — Това е ерес. Това, с което се занимаваме днес, е спорен случай. А при спорните случаи следва да се разчита на формалните признаци. От гледна точка на формалните признаци изпитанието не беше издържано.
— Добре — каза Ангелът на Водата (стори ми се, че гласът му почна да звучи ласкателно). — Дали Земята може да ни изясни в какво се състои гледната точка на формалните признаци, ако на тях е позволено да имат такава, за разлика от Флуида?
Ангелът на Земята замислено ме погледна и се намръщи. Изглежда, го мъчеха съмнения.
— Не се хващайте за думите, Вода — каза той, — аз само механично повторих непохватната ви формулировка.
— Тогава аз ви моля — откликна Ангелът на Водата с вече ясно уловим сарказъм, — формулирайте добре и покажете на всички ни пример за подражание.
— Правилата са прости — каза Ангелът на Земята. — Изпитваният може да действа както му се иска, но по време на изпитанието той трябва да е сам. Сам в елементарен… ъъъ… онтологичен смисъл. Той не трябва да има съюзници и помощници. Изпитваният може — а и е длъжен — да има работа само с проекциите на съзнанието си. Те могат да изглеждат като дуелисти от XVIII в., поредица от предишните Пазители, мъртва котка или Господ на силите — Саваот. Но реалната любовница, с която кандидатът е в плътски отношения на съжителство, определено не трябва да му помага да минава изпитанията, дори ако Флуидът по неизвестна на нас причина е приел нейната форма. Тя не може да бъде порта. Тук не ви е академия на тантрическите изкуства и под термина „порти“ се разбират малко по-различни неща…
Ангелите, всички до един, бяха изключително злоезични и хапливи. Приличаха на стари монаси: онези, върху които често остава отпечатъкът от дългото въздържание — един вид разяждаща утайка от алхимична сублимация, наслагваща се по стените на душата. Но реших да не споделям тази мисъл.
— Това ли са всички претенции? — попита Ангелът на Водата. — Има ли още нещо?
— Това е — каза Ангелът на Земята. — И ми се струва, че беше казано достатъчно.
— Братята ще бъдат ли удовлетворени, ако въпросът се смята за изяснен и приключен?
— Напълно — отвърна Ангелът на Земята.
Ангелите на Въздуха и Огъня кимнаха.
— В такъв случай — каза Ангелът на Водата — позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че спътницата на изпитвания изцяло попада под определението, дадено от Земята. В технически аспект това е всъщност проекция на съзнанието му. Юка е фрейлина от „Зелените ръкави“. С тази категория лица се ангажира моят департамент и аз много добре знам за какво говоря. Моля, запознайте се със същността на въпроса. Също така ще разберете как и защо Флуидът я пренесе тук. Или по-скоро защо на нас така ни се струва.
Другите трима Ангели затвориха очи и се концентрираха. След минута Ангелът на Огъня започна тихо да се смее, а Ангелът на Земята — напротив — възмутено поклати глава. Ангелът на Въздуха само тихо въздъхна.
— Отвратително — каза най-после Ангелът на Земята. — Не знаех, че силата на Земята взима участие в услаждането на чуждата похот.
— Стихията на Земята се занимава с това при всякакви обстоятелства — отговори Ангелът на Водата. — Някои дори виждат в това основното ѝ предназначение. А проектът „Зелените ръкави“ е един от най-успешните в департамента на Водата. Благодарение на него са изкоренени голям брой служебни злоупотреби сред висшите сановници и бюрократи.
— Не се и съмнявам — подхвърли Ангелът на Земята. — Но все едно това е много лошо.
— Според мен — каза Ангелът на Огъня — с нищо не е по-лошо от всичко друго. Поне е смешно.
Ангелът на Въздуха отново въздъхна.
— И така — обобщи Ангелът на Водата, — според най-строгите формални критерии изпитанието е преминато успешно.
Ако някой иска да възрази, нека го направи сега.
— Тя наистина ли е само проекция? — попита Ангелът на Земята.
Ангелът на Огъня кимна с глава. Ангелът на Въздуха още веднъж въздъхна — това изглежда беше стандартната му длъжностна реакция.
— Виждам, че възражения няма — обобщи Ангелът на Водата. — Братя, разбирам съмненията ви и в по-спокойно време може би щях да се присъединя към тях. Но сега ситуацията е критична. Каквито и да са недостатъците на кандидата — а аз ще отбележа само неговата неопитност, — по-добре такъв Пазител, отколкото никакъв.
Когато казваше това, той се изхитри и заговорнически ми намигна — сякаш ме помоли да не обръщам голямо внимание на думите му. Тримата Ангели запазиха мълчание. Това, изглежда, беше знак на съгласие.