Разбира се, знаех, че Михайловският замък в Идилиум е бил издигнат по скиците на Павел с оглед на първообраза, останал в Петербург. Но никога не съм предполагал, че ще отида на екскурзия в тъкмо това първоначално здание.
Алексей Николаевич сякаш почувства натиска на моите мисли.
— Интересно ли ви е? Да продължавам ли?
„Да“ — откликнах аз.
— Още на етапа на архитектурния замисъл замъкът бил буквално натъпкан с окултни символи, натрупани един върху друг. По план зданието е осмоъгълник, вписан в квадрат. Тези фигури съответстват на осмия аркан „Сила“ и четвъртия аркан „Император“. Както сами разбирате, Павел бил добре запознат с картите таро… Но с арканите, разбира се, не свършва всичко. Осемте ъгъла — това са също и осемте отвора на човешката глава, включвайки и малката дупчица на тила, която се появява след висши мистически практики. В символичен смисъл замъкът бил за Павел нещо като главата на Великия магистър, поставена в розата на ветровете — и в тази глава ехтял гласът на архангел Михаил…
Спомних си главата здание на пътя на Пазителите, каменния череп на Николо III и всичките трансформации, които се случиха по време на разходката ми. Алексей Николаевич определено нямаше как да знае за това.
— Църковните имена на вратите — продължи той, — особеностите на дворцовия храм, всичко сочи към това, че Павел виждалв това здание не просто поредния петербургски дворец, а жилище за висш духовен йерарх, глава на мистически орден, владика първосвещеник, наречете го както искате. Едно от ясните указания за това бил например надписът върху фронтона, който е леко променена фраза от псалм: „На Твоя Дом подобава Светиня Господня през дълги дни.“ По стария правопис надписът съдържа точно четирийсет и седем букви — от което мнозина си направили извода, че императорът е знаел колко години са му отпуснати…
Алексей Николаевич можеше да знае изначалния смисъл на този надпис. Тъкмо да го попитам за това — но реших, че ще ми се наложи твърде дълго да мушкам с пръст по кръгчетата фолио.
Събеседникът ми виновно въздъхна — сякаш преминавайки към деликатен и неприятен въпрос — и погледна изпод вежди някъде към главата ми.
В нощта на десети срещу единайсети март хиляда осемстотин и първа година, четирийсет дни след преместването си в новия дом, император Павел I бил умъртвен в спалнята си от заговорници. Както разкриха наскоро нашите историци, свалянето на Павел от власт станало по типична за руснаците революционна схема: английският посланик напоил неколцина офицери и им наредил да убият императора — което те, както подобава на руски европейци, веднага изпълнили. Между другото ще отбележа, че с това убийство, строго погледнато, бил прекъснат европейският вектор на развитие на Русия — нашата страна отново започнала да се свлича към еврозавистливата азиатщина. И не само това, изцяло се променил ходът на историята. Ако не беше това отвратително злодеяние, нямаше да има никаква война с Наполеон и Русия щеше да се устреми към друго бъдеще, а и Европа също. При това дори победата над Наполеон е била възможна единствено благодарение на военната реформа на Павел. Ако не беше той, Кутузов просто нямаше да има съвременна артилерия… Впрочем много се отклоних. Според едни сведения императорът бил задушен с копринен шал. Според други — бил ударен със златна табакера в слепоочието. Но това не е важно. Ще попитате, кое е важно?
Алексей Николаевич определено очакваше отговор на своя риторичен въпрос и аз докоснах кръгчето с думата „да“.
— Важното е това, че императорът, съвсем наскоро преместил се в замъка на мечтите си, отказал да си отиде просто ей така в небитието. Отначало за това почти никой не е знаел. След убийството Романови напуснали резиденцията и по-нататък я използвали като рудник и каменна кариера, където добивали мрамор и сребро. А след двайсетина години Михайловският замък бил предоставен на Инженерното училище… С мен ли сте?
„Да“ — отвърнах аз.
— Скоро кадетите и преподавателите започнали да забелязват странни… прояви, така да се каже. В празна стая започвал да скърца паркетът. Прозорци се отваряли или се затваряли, въпреки пълната липса на вятър. Или — което особено плашело мнозина — някъде наблизо се чувало свирене на флажолет… Минувачи наблюдавали отвън светещ силует през тъмните прозорци. Случвали се много подобни събития, но отначало се опитвали да не ги забелязват. Какво искате — XIX век. На мода били артилерийското изкуство, стихотворните романи, венерическите болести и борбата за народното щастие. Е, и — разбира се — естествените науки… Суеверията се смятали за привилегия на низшите съсловия. В резултат на това разговорите за призрака на Инженерния замък не се радвали на голяма популярност в столицата — макар че слуховете за него, разбира се, продължавали. Затова пък в Инженерното училище се създала цяла митология — кадетите, а след тях и юнкерите се страхували донякъде от живущата в съседство с тях сянка… Още ли сте с мен?