„Да“
— Аз имам едно предположение. Павел, както и всички мистици на XVIII в., имал определена склонност към учението за прераждането на душите. Която само се затвърдила, когато той вече в своето задгробно битие се запознал с индуизма, будизма, спиритическите сеанси, антропософията и други теории, проповядващи това направление на мисълта — добре че с всяка следваща година имал достъп до все повече разнообразни източници, — и неговите знания все повече се задълбочавали. Но как би могъл да се прероди? Той не би могъл да умре отново, защото вече бил придобил доста устойчиво задгробно битие. Задънена улица, нали?
„Да.“
Алексей Николаевич отрицателно поклати пръста си.
— Не. Само така изглежда. Та къде се преражда умът? Нима той отива на едно или на друго място? Не, умът изпълва цялото пространство и време по простата причина, че сам ги създава, тъй като това са просто категории, с които той измерва своя опит — така ни учат не само великите мистици, но и днешните учени. Та за какво му е на Павел да отива някъде? Всеки път той отново възпроизвежда своя изумителен свят с неговата усложняваща се история и материална култура — вътре в самия себе си, в дълбините на съзнанието си, блуждаещо из тъмните коридори на Михайловския замък… Разбирате ли?
„Да.“
— Не се и съмнявам. С годините тази мистерия ставала за духа все по-лесна: помагало и това, че по съветско време в Инженерния замък били разположени множество различни кантори и безплътният му пазител нямал недостиг на информация от всякакъв вид. Павел и сега с духа си присъства в замъка и понякога влиза в контакт със „Стария свят“ — така го нарича той… През останалото време той изцяло се потапя в своя измислен „Идилиум“, изграден около приказния Михайловски замък. Материалът, използван от Павел за създаването на миража, по нищо не се различава от неговата тънка посмъртна телесност — това е ектоплазмата, субстанцията, с която взаимодействат спиритистите. Самият Павел, доколкото разбирам, я нарича Флуид — въпреки че миналия път той се опитваше да ми обясни някаква засукана разлика между тях. Както и да е, той е постигнал твърде високо майсторство в управлението на тази енергия.
Алексей Николаевич погледна към тенджерата с парафин.
— Аз мога да ви демонстрирам как ектоплазмата, или Флуидът, влиза в контакт с грубата материя на нашия свят. Но вие ще трябва да ми помогнете. Както сте забелязали, вашата телесност практически не взаимодейства с предметите в тази стая. Но вие можете, ако поискате, да установите необходимия контакт с усилие на волята, както в случая с буквите от фолио, или с вашето умение да седите върху материалното кресло. Ще ви демонстрирам един опит. Поставял съм го и с предишни Пазители — можете да сте сигурен, той е напълно безопасен… Готов ли сте?
„Да“ — отговорих аз.
— Нужна ми е дясната ви ръка. Съберете пръстите си в това положение…
Алексей Николаевич събра пръстите на ръцете ми в шепа.
— Задръжте ги точно така, а не по друг начин. Това е важно.
Направих това, за което ме помоли.
— Сега — каза той, — съсредоточете в дланта си целия Флуид, който ви е достъпен, и потопете ръката си първо в парафина, а после във водата.
Аз не разбрах докрай какво имаше предвид с думите „целия Флуид, който ви е достъпен“ и затова направих единственото, което ми изглеждаше смислено. Отначало се съсредоточих, за да усетя биенето на кръвта в дланта и пръстите. Когато това чувство стана ясно и безспорно, бързо пъхнах ръката си първо в парафина (усетих сякаш лека топлина), а после във водата.
Върху масата паднаха няколко капки парафин. Аз вдигнах ръката си — на нея не беше останала никаква следа. А после видях в кювета да плува много тънка полупрозрачна ръкавица.
— Отлично! — възкликна Алексей Николаевич и внимателно измъкна ръкавицата от кювета. — Сега би трябвало да налеем в нея гипс, но някои първоначални изводи може да се направят веднага… Да, да… Няма никакви съмнения. Познавам тази ръка. Ето я издатинката… Хълмчето… И, разбира се, този пръстен…
На моята ръка нямаше никакъв пръстен — но на отпечатъка, който Алексей Николаевич внимателно извади върху салфетка, наистина се забелязваше удебеляването на показалеца.