напълно беззащитна и Глен е можел да се възползва от това. Но не бе го сторил, макар да
му бе дала да разбере, че го желае.
Магда се присви вътрешно, спомняйки си за дръзкото си поведение вчера. За
щастие, Глен я бе отблъснал… не, тази дума е прекалено силна… по-скоро бе отклонил
настойчивостта й. Имаше нещо странно в поведението му, беше й приятно, че той бе
постъпил благородно и същевременно изпитваше огорчение от лекотата, с която го бе
направил.
Защо трябва да е огорчена? Никога не беше ценяла особено способността си да
съблазнява мъжете. И въпреки това, някакъв глас в нея продължаваше да нашепва, че е
пропуснала нещо.
Ами ако вината не е в нея? Ако той е от онези мъже, които не могат да се влюбят в
жена… а само в друг мъж? Не, уверена бе, че не беше така. Спомни си единствената им
целувка — дори сега почувства топлината, която бе пламнала в нея — и която без
съмнение бе завладяла и него.
Толкова по-добре. По-добре, че не беше приел предложението й. Иначе как щеше
сега да се изправи пред него? Щеше да се проклина за слабостта и да избягва компанията
му, да прекарва дългите часове сама. А да се лиши от компанията на Глен беше
последното нещо, което би искала сега.
Това, което се случи снощи се дължеше на нейното объркване. На комбинация от
различни обстоятелства, която никога не ще се повтори. Даде си ясна сметка за случилото
се: физическо и емоционално изтощение, опитът за изнасилване, спасителната намеса на
Молашар, отказът на баща й да остане при него — всичко това бе довело до временното й
объркване. Не Магда Куза, а някоя друга е лежала снощи в леглото с Глен — непозната за
нея жена. Това нямаше да се повтори.
Беше преминала покрай стаята му тази сутрин, накуцвайки от болка. За миг бе
завладяна от изкушението да почука на вратата и да му благодари за помощта снощи,
както и да се извини за поведението си. Но след като се ослуша около минута и не чу
нищо в стаята, реши че по-добре ще е да не го буди.
Беше дошла тук, в крепостта, не само за да види баща си, но и за да му разкрие
колко дълбоко я бе наранил снощи, да го убеди, че няма право да се държи с нея по този
начин и да му съобщи, че е решила да се вслуша в съвета му и да напусне прохода Дину.
Последното беше само заплаха, но тя искаше да отвърне по някакъв начин на удара, да
предизвика чувствата му или да го накара да й се извини за лошото си държание. Беше
преговорила не само думите, но и тона, с който смяташе да ги произнесе. Готова бе за
разговора.
И в този момент се появи баща й, бутан в количката от часовоя. Достатъчен бе само
един поглед по измъченото му лице и болката и яда я напуснаха. Изглеждаше направо
ужасно — сякаш за една нощ се бе състарил с двадесет години. По-болен и по-немощен от
всякога.
Колко ли е страдал! Повече, отколкото заслужава което и да е човешко същество.
Прогонен от сънародниците си, с разядено от болестта тяло, а сега и немците. Не мога да
застана срещу него.
Часовоят тази сутрин беше по-вежлив от вчерашния. Той спря количката пред
Магда, после се отдалечи. Без да промълви нито дума. Тя застана отзад и пое по моста. Но
не бяха изминали и десетина крачки, когато баща й положи ръката си на нейната.
— Спри тук, Магда.
— Какво се е случило? — не искаше да спира тук. Все още долавяше излъчването на
крепостта. Баща й изглежда не чувстваше нищо.
— Не съм мигнал цяла нощ.
— Те ли те държаха буден? — попита тя и коленичи пред него, обгръщайки го с
ръце. — Не са ти причинили болка, нали?
Когато вдигна глава, очите му бяха зачервени.
— Не ме докоснаха и с пръст, но въпреки това ми причиниха болка.
— Как?
Той заговори на цигански диалект, добре познат и на двамата.
— Слушай внимателно, Магда. Открих защо са пристигнали есесовците. Това място
е само една спирка по пътя им към Плойещи, където смятат да издигнат лагер на смъртта
— за нашия народ.
Магда почувства, че й призлява.
— О, не! Това не може да е истина! Правителството никога няма да позволи на
немците да се разпореждат…
— Вече са тук! Знаеш, предполагам, че им позволиха да вдигнат укрепени пунктове
около рафинерията, където минават на военна подготовка и румънски войници. Щом
могат това, защо да не им разрешат и другото — да ги обучават как да избиват евреите.
Доколкото можах да разбера, майорът е специалист по изтребването. Обича работата си.
Ще стане добър учител. Сигурен съм.
Магда не можеше да повярва. Ала не беше ли се отнесла така и към появата на