Магда подскочи при тези думи, капакът се изплъзна от пръстите й и покри
острието. Тя се извърна, за да се изправи пред Глен с разтуптяно от уплаха и изненада
сърце. И вина.
— Глен, аз…
Беше разгневен.
— А мислех, че мога да ти вярвам! Какво се надяваше да откриеш тук?
— Нищо… дойдох, защото търсех теб — не можеше да разбере защо е така разярен.
Имаше право да бъде обиден, но чак пък…
— И да не мислеше, че ще ме откриеш в гардероба?
— Не! Аз…
Какво ли се мъчеше да обясни? Всичко би изглеждало глупаво. Нямаше никаква
работа тук. Беше сгрешила, знаеше го и се чувстваше ужасно виновна. Но от друга страна, не беше се промъкнала тук за да краде. Докато в нея се пробуждаше яд от несправедливо
грубото му държание, тя намери сили най-сетне да срещне погледа му.
— Заинтригувана съм от теб. Дойдох да поприказваме. Аз… приятно ми е да сме
заедно, но знам толкова малко за теб. — Тя сведе глава. — Обещавам да не се повтори.
Тя пое към коридора, възнамерявайки да го остави насаме с неговата накърнена
интимност, но така и не стигна до вратата. Когато минаваше покрай него, Глен вдигна
ръце, и ги положи нежно, но твърдо на раменете й. После я завъртя към себе си.
Погледите им се кръстосаха.
— Магда — заговори той, после я притегли към себе си, покри устните й със своите
и я стисна в обятията си. В първия миг Магда бе завладяна от желанието да се
съпротивлява, да блъска с юмруци по гърдите му, но това бе само един рефлекс, който
изчезна пометен от надигналата се в нея гореща вълна на желанието. Тя плъзна ръка по
врата му, притисна се и се потопи в излъчването, което идеше от него. Езикът му разтвори
устните й и я изненада със своята пламтяща жар — никой досега не бе я целувал така
страстно. Ръцете на Глен галеха тялото й през дебелия слой дрехи, плъзгаха се по бедрата
и набъбналите й гърди, оставайки навсякъде приятна топлина. Докоснаха шията й, после
разкопчаха забрадката и я запратиха встрани. Пръстите му опипаха трескаво копчетата на
жилетката и се заеха да ги разкопчават. Тя не направи никакъв опит да го спре. Дрехите й
сякаш се бяха смалили и я стягаха, в стаята неочаквано бе станало толкова горещо…
жадуваше незабавно да ги свали.
После настъпи съвсем кратка пауза, в която все още можеше да сложи край, да се
отдръпне и да избяга. Докато Глен разтваряше жилетката й, някакъв глас в нея шепнеше: Аз ли съм това? Какво става с мен? Това е безумие! Ала това бе гласът на старата Магда, онази Магда, която бе останала сама на този свят, след смъртта на майка й. И този глас бе
заглушен от един друг — странен и непознат глас на жена, израснала сред руините на
всичко онова, в което бе вярвала старата Магда. Друга и непозната Магда, пробудила се от
жизнената сила, която пламтеше като ослепително слънце в мъжът до нея. Миналото,
традициите и задръжките бяха изгубили своя смисъл, а утрешният ден бе далечно място,
което можеше и да не види никога. Имаше само сега. И Глен.
Жилетката се смъкна от раменете й, почти веднага я последва и ризата. Магда
почувства внезапна възбуда, когато косата й докосна оголения й гръб и раменете й. Глен
дръпна надолу тясната фанела, оголвайки набъбналите й гърди. Без да откъсва устните си
от нейните, той прокара пръсти по гърдите й, като притискаше леко зърната и чертаеше
кръгове по настръхнала й кожа. От гърлото на Магда се надигаха стенания. Устните му
най-сетне оставиха нейните и се спуснаха по шията до трапчинката между гърдите й,
оттам до зърната — едно по едно, като езика му следваше около тях кръговете,
нарисувани от пръстите му. Тя извика дрезгаво, зарови ръце в косите му и изви тялото си
към него, потръпвайки от екзалтираните вълни, които пулсираха дълбоко в таза й.
Глен я взе на ръце и я понесе към леглото, смъквайки останалите дрехи, докато
устните му продължаваха да я обсипват с удоволствие. Само след миг и неговите дрехи се
озоваха на пода и после Глен се наведе над нея. Ръцете на Магда, пробудени от свой
вътрешен глас летяха по тялото му, сякаш за да се уверят, че е истински. В следващия миг
той я покри с тялото си, проникна в нея и след първият болезнен напън, тя почувства че е
вътре и е чудесно.
О, Божичко! — мислеше си тя, докато се гърчеше в спазмите на екстаза. Това е
значи! Нима съм го пропускала през всичките тези години? Нима за него си шепнеха
другите жени, като за някакъв срамен и потаен акт. Не може да бъде! Та това е
неописуемо! А и нищо не съм пропуснала, защото с никой друг мъж, освен Глен, нямаше