разни отрепки, хора с апетити подобни на моите, прогонени от събратята си. Купувах
верността им като им обещавах да задоволявам желанията им. Но ти — твоята цел,
чувствам, е в съзвучие с моите собствени желания. Каузата ни за момента е обща.
Куза сведе поглед към сгърчените си ръце.
— Опасявам се, че изборът ти не е най-добрият.
— Задачата, която ще ти възложа за утре вечер е съвсем проста. Един предмет с
безценна стойност за мен трябва да бъде изнесен извън пределите на крепостта и скрит
на сигурно място в планината. Едва тогава ще бъда свободен да преследвам и унищожавам
онези, които заплашват да избият сънародниците ми.
Куза бе завладян от странно и главозамайващо усещане. Представяше си как Хитлер
и Химлер се гърчат пред гневната фигура на Молашар и после как техните разкъсани и
обезглавени тела се носят из пределите на някакъв опустял концентрационен лагер. Това
би означавало край на войната и спасение за неговия народ, не само за румънските евреи
но за цялата раса! И най-вече — означаваше бъдеще за Магда. Означаваше край на
Антонеску и Желязната гвардия. А може би дори завръщането му в университета.
Ала само след миг той се върна към реалността и оковите на инвалидната количка.
Как всъщност ще изнесе каквото и да е от крепостта? И как ще отиде в планината, след
като силите му не стигаха дори да се изтика до вратата?
— Ще ти трябва здрав човек — рече той на Молашар с отчаян глас. — Един недъгав
човек като мен едва ли ще ти е от полза.
Той по-скоро почувства, отколкото видя, че Молашар заобикаля масата към него.
После нещо легна на рамото му — ръката на Молашар. Вдигна глава и видя, че Молашар
го гледа. Беше усмихнат.
— Има още много да учиш за възможностите на моята сила.
25
Страноприемницата,
Събота, 3 май
10.20
Радост.
Ето какво изпитваше. Никога досега не си бе представяла какво е да се събудиш
сутринта и да осъзнаеш, че си в обятията на някой, когото обичаш. Усещане за покой, за
пълна безопасност. И зараждащият се ден й се струваше далеч по-ярък, особено при
мисълта, че ще го прекара в компанията на Глен.
Лежаха обърнати с лице един към друг. Той продължаваше да спи и макар че не
искаше да го буди, Магда не можеше да не го погали. Тя прокара нежно ръка по голото му
рамо, докосна белезите по гърдите му и приглади червеникавите кичури. Опря голия си
крак в неговия. Беше така приятно топло под завивките, кожа до кожа, нейният дъх и
неговият. Нарастващото желание добавяше от своя пламък към топлината на тялото.
Искаше й се, той да се събуди по-скоро.
Магда се зае да изучава внимателно лицето му. Имаше толкова много да учи за мъжа
до нея. Откъде точно произхождаше? Какво е било детството му? Какво правеше тук?
Защо носеше със себе си острие на меч? Защо беше толкова очарователен? Чувстваше се
като ученичка. Не си спомняше да е била по-щастлива.
Искаше баща й да го опознае. Двамата биха се разбирали чудесно. Замисли се как ли
ще реагира баща й на връзката с друг мъж. Глен не беше евреин… не знаеше какъв е
точно, но със сигурност не й беше сънародник. Не че това имаше някакво значение за нея, но баща й държеше на подобни предразсъдъци.
Баща й…
Внезапно тя почувства вина, която прогони зародилото се желание. Докато се
гушеше в прегръдките на Глен, спокойна и доволна, баща й седеше сам в каменната си
стая, заобиколен от дяволски създания и очакващ среща с едно изчадие на Ада.
Но нима тя нямаше право на малко удоволствие? Не беше го изоставила. Все още
беше тук — в страноприемницата. Той я бе прогонил предишната вечер от крепостта, а
вчера бе отказал да я напусне. Ако се бе съгласил вчера да се върне с нея до
страноприемницата, Магда нямаше да влезе в стаята на Глен и нищо от последвалото
нямаше да се случи.
Странно, как се подреждат нещата в живота.
Не, нищо не се е променило, мислеше си тя. Или по-скоро — промяната е в мен, а
не в обстоятелствата. И тази сутрин, както и преди татко и аз сме изложени на милостта
на германците. Все още сме евреи. А те — нацисти.
Магда внимателно се измъкна от прегръдката на Глен и се изправи, придръпвайки
чаршафа с нея. Докато се приближаваше към прозореца, тя се загърна в тънкия плат.
Макар от вчера да бе забравила много от задръжките и притесненията си, не можеше да
застане гола на прозореца.
Крепостта — почувства я още преди да стигне прозореца. Злокобното й излъчване