никога досега. Напълно неразбираема бе чувствителността, с която посрещаше всякакви
критики против Молашар. Сякаш някой бе разглобил баща й и после го бе събрал
наново… но някои от парчетата липсваха.
— А ти? — запита Куза. — И ти ли ще си тръгнеш от мен?
Магда се вгледа в него преди да отговори. Струваше й се, че пред нея стои непознат.
— Разбира се, че не — отвърна тя, опасявайки се, че в гласа й ще се долови мъката
по Глен. — Само че…
— Само че какво? — прекъсна я остро.
— Замислял ли си се наистина какво би означавало да сключиш сделка с някой като
Молашар?
Лицето му се изкриви в такава страшна гримаса, че Магда се отдръпна.
— Така значи! Твоят любовник успя да те насъска срещу баща ти и срещу твоя
народ, нали? — думите му прозвучаха като плесници. Той избухна в хриплив,
подигравателен смях. — Колко е лесно да бъдеш подмамена, мое дете! Чифт сини очи,
малко здрави мускули и ето че ти вече не си на страната на своя народ. И то тъкмо когато
му се готви кървава баня!
Магда се залюля назад, сякаш блъсната от остър порив. Това не бяха думи на баща й!
Никога досега не бе се държал грубо с нея, а и с когото и да било! Ала не искаше той да
разбере колко дълбоко я е наранил.
— Единствената ми грижа си ти — отвърна тя, стараейки се да се овладее. — Нали
сам каза, че не знаеш дали да вярваш на Молашар?
— Нито пък ти знаеш! Не си говорила с него, не си го изслушвала, не си надниквала
в очите му, когато говори за нахлулите в крепостта му германци.
— Затова пък почувствах докосването му — рече Магда и потрепери при спомена.
— Два пъти. И нищо на този в свят не е в състояние да ме убеди, че го е грижа за евреите
— или за когото и да било.
— Аз също почувствах докосването му — произнесе баща й, като вдигна ръце и
направи няколко крачки около опразнената количка. — Можеш сама да се убедиш какво
получих от това докосване. А що се отнася до обещанието на Молашар да спаси народа ни
— тук нямам никакви съмнения. Не го е грижа за евреите по другите страни — само за
тези, които живеят в неговата. За румънските евреи. И ключовата дума тук е румънските!
Той е благородник, живял по тези земи, които все още смята за свои. Наречи го
национализъм, патриотизъм, или каквото си искаш. Истината е, че той желае всички
германци да напуснат румънска земя и възнамерява да се погрижи за това. От това нашият
народ само може да спечели. И аз смятам да му помогна!
Магда трябваше да признае, че в думите му има истина. Имаше и своя, вътрешна
логика. Може би баща й наистина се бе заел с благородно дело. Вместо да избяга с нея и
да се спасят, той се готвеше да се завърне обратно в крепостта и да се опита да спаси
повече от два живота. Рискуваше собствения си живот за една голяма цел. Може би така и
трябваше да постъпи. Магда искрено желаеше да повярва в това.
Но не можеше. Парализиращият хлад на Молашаровото докосване бе оставило в нея
дълбоката диря на недоверието. А имаше и още нещо — погледът на баща й, докато
говореше. В него проблясваше безумие…
— Единственото, което искам е да си в безопасност — промърмори с мъка тя.
— И аз искам ти да си в безопасност.
Тя забеляза, че при тези думи очите му се навлажниха. Като че ли за малко се бе
върнал към предишната си същност.
— Но също така бих искал да стоиш настрана от Глен — допълни той. — Не ти
влияе добре.
Магда погледна встрани, към дъното на прохода. Никога нямаше да се съгласи на
раздяла с Глен.
— Той е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.
— Така ли било?
— Да — гласът й отслабна до шепот. — Той ми помогна да разбера смисъла на
човешкото съществуване.
— Колко мелодраматично! Колко вълнуващо! — възкликна баща й с унищожително
презрение. — Но той дори не е евреин!
Магда беше очаквала нещо подобно.
— Не ме интересува! — отсече тя и го погледна в очите. Чувстваше, че и за баща й
това няма особено значение — просто още един довод. — Той е добър човек. И ако
съумеем да се измъкнем от тук, смятам да остана при него. Стига разбира се да ме иска!
— Ще видим тази работа! — в изражението му се долавяше заплаха. — За сега няма
какво повече да говорим — той се отпусна на количката.
— Татко?
— Избутай ме обратно до крепостта!
Магда почувства, как в нея се надига гняв.
— Избутай се сам! — тя мигновено съжали за думите си. През целия си живот не бе