преследвали? И заради които накрая построил тази крепост? Той погледна към Молашар,
изправен до прозореца, вперил очи в селцето отсреща. Нищо не можеше да се прочете по
лицето му. Когато отново се извърна към него, устните му бяха стегнати в тясна, изпъната
линия.
— И от колко време е тук?
— От три дни — по-точно сряда вечерта — Куза не се сдържа и добави: — Защо?
Какво има?
Молашар не побърза да отговори. Той крачеше напред-назад из потъналата в мрак
стая, потънал в мисли. Накрая спря.
— Значи сектата на Глекените все още съществува — рече той с притихнал глас. —
Трябваше да го предположа! Винаги са били завладени от желание да доминират над
света, да управляват и този фанатизъм им е помогнал да оцелеят! Тези нацисти, за които
говориш… този Хитлер… сега вече всичко застава на мястото си. Разбира се!
Куза реши, че вече е безопасно да се изправи.
— Какво застава на мястото си?
— Глекените винаги са предпочитали да работят зад сцената, използвайки различни
народни движения за да прикрият своята идентичност и истинските си намерения —
Молашар стаеше насред стаята, вдигнал юмруци. — Сега вече разбирам всичко.
Господарят Хитлер и сподвижниците му са само една фасада, зад която се прикриват
Глекените. Какъв глупак съм бил! Трябваше да разпозная методите им още когато ми
разказваше за онези лагери на смъртта. А и тези пречупени кръстове, с които се кичат
нацистите — какво по-очевидно! Та нали на времето Глекените бяха ръката на църквата!
— Но Глен…
— Той е един от тях! Не марионетка, като тези нацисти, а от вътрешния кръг.
Истински член на сектата — един от убийците!
Куза почувства, че гърлото му се свива.
— Сигурен ли си в това?
— Убийците на Глекените от край време изглеждат по един и същи начин —
винаги сини очи, леко мургава кожа, червенокоси. Обучени са във всички способи за
ликвидиране, включително и в премахване на вампири. Този, който се нарича Глен е
дошъл тук, за да се погрижи никога да не напусна крепостта!
Куза се подпря на стената, завладян от ужас, при мисълта, че Магда е попаднала в
ръцете на човек, който е част от реалната сила зад Хитлер. Беше направо невероятно! И
въпреки това всичко съвпадаше. И това бе най-страшното — че всичко съвпада! Ето защо
Глен бе така разтревожен, когато го чу да казва, че възнамерява да помогне на Молашар в
унищожаването на Хитлер. Ясно бе и защо Глен непрестанно се бе старал да поставя под
съмнение всичко, което бе казал Молашар. И най-вече, това обясняваше откъде у Куза бе
възникнала тази инстинктивна неприязън към червенокосия. Не Молашар, а Глен бе
чудовището! И без съмнение дори в този миг Магда е с него! Трябваше да направи нещо!
Той вдигна очи към Молашар. Точно сега Куза не можеше да си позволи да изпада в
паника. Нуждаеше се от отговори, преди да реши какво да прави.
— И как ще те спре той?
— Знае различни начини… усъвършенствани от сектата му в продължение на
вековна борба с моя вид. Той единствен е в състояние да използва моя талисман срещу
мен. Ако се добере до него ще ме унищожи!
— Ще те унищожи… — Куза го гледаше объркан. Този Глен беше в състояние да
развали всичко. Ако погуби Молашар, това би означавало нови лагери на смъртта, още
успехи за Хитлер… и терзания за еврейския народ.
— Той трябва да бъде ликвидиран — заяви Молашар. — Не мога да рискувам и да
оставя без надзор източника на моята сила, докато той се навърта наоколо.
— Тогава направи го! — рече Куза. — Убий го, както уби и другите!
Молашар поклати глава.
— Още нямам достатъчно сили да се срещна с такъв като него — във всеки случай
не и извън тези стени. Вътре в крепостта съм по-силен. Ако имаше някакъв начин да го
примамя тук, тогава вероятно щях да се справя с него. Бих се погрижил никога повече да
не ми се изпречва на пътя!
— Знам такъв начин! — решението изведнъж блесна в ума на Куза. Всичко бе
толкова просто. — Ще го докараме тук!
На лицето на Молашар се изписа съмнение и интерес.
— И кой ще го стори?
— Майор Кемпфер ще бъде щастлив да изпълни тази задача! — отвърна с
неузнаваем глас Куза и за своя изненада се разсмя. А и защо да не се смее? Не можеше да
подтисне усмивката си при мисълта, че ще се възползва от помощта на един нацистки
офицер за да отърве човечеството от нацизма.
— Защо ще го направи?
— Остави това на мен!
Куза се отпусна в количката и завъртя колелата към вратата. Умът му работеше