предизвика майора сам да екзекутира жителите на селото. Именно от подобни
жестокости черпи сили той. И след близо хилядолетие на затворничество, има нужда от
много сила. За щастие, събитията се обърнаха против него и селяните избягаха.
— Затворничество? Но той е казал на татко… — гласът й затрепери. — Още една
лъжа?
Глен кимна.
— Рашалом въобще не е издигал тази крепост. Нито се е крил в нея. Крепостта беше
построена като клопка, за да го задържи тук… вечно. Кой би могъл да предвиди, че
проходът Дину и това място някой ден ще предизвикат интереса на военните? Или че
някакъв глупак ще разруши стената на неговата килия? А сега, ако избяга на свобода…
— Но той вече е на свобода.
— Не. Още не. Това е поредната му лъжа. Той иска баща ти да повярва че е
свободен, но инак все още е прикован към крепостта, с помощта на другата част на това
— Глен придърпа чаршафа и показа долния край на острието. — Дръжката на това острие
е единственото нещо на земята, от което Рашалом се страхува. И единствената вещ, която
притежава власт над него. Тя може да го окове. Дръжката е ключът. Ключът, който го
държи затворен в крепостта. Острието е безполезно без нея, но съeдинени, двете части са
в състояние да го унищожат.
Магда разтърси глава, опитвайки се да схване по-ясно. С всяка измината минута,
историята ставаше все по-невероятна!
— Но тогава… къде е дръжката? И как изглежда?
— Виждала си изображението й хиляди пъти по стените на крепостта.
— Кръстовете! — умът на Магда изригна като вулкан. Значи това въобще не са били
кръстове! Били са модели на дръжката на меча — нищо чудно, че напречните им части
бяха толкова високо! Години на ред ги бе гледала и нито за миг не й бе хрумнало дори! И
ако Молашар — или може би е по-правилно да го нарича Рашалом — наистина е
източник на вампирските легенди, това обяснява защо страхът му от меча, в легендите на
хората е прераснал в страх от кръста. — Но къде…
— Заровена дълбоко в подземията. Докато дръжката остава в пределите на
крепостта и Рашалом е прикован към нея.
— Но той би могъл да я изкопае и да се отърве от нея.
— Не може да я докосва, дори да се приближава до нея.
— Значи е във вечна клопка!
— Не — отвърна с отпаднал глас Глен, гледайки право в очите на Магда. — Той
има баща ти.
Магда почувства, че й прилошава, искаше й се да закрещи с всичка сила „НЕ!“, но не
можеше. Беше се вкаменила от думите на Глен… думи, чиято достоверност за нищо на
света не можеше да отрече.
— Нека да ти кажа какво според мен се е случило — заговори той след
продължителна пауза. — Рашалом е бил освободен още през първата нощ, след
нанасянето на германците. Имал е сила да убие само един. След това си е отдъхнал и
нахранил. Първоначалната му стратегия, мисля, е била да ги убива един по един, да се
храни от агонията им през деня и от страха, който е растял сред живите, след всяка
поредна жертва. Внимавал е да не прекалява с убийствата и най-вече — да не избива
офицери, инак е щял да ги прогони. Сигурно се е надявал да последва една от трите
възможности: германците изпадат в паника и взривяват крепостта, с което го
освобождават; докарват допълнителни подкрепления, с което го снабдяват с нови жертви
за храна; или сред хората открива някой, склонен към сътрудничество.
Магда едва чуваше собствения си глас.
— Баща ми.
— Или теб. По думите ти заключих, че вниманието на Рашалом първоначално е
било съсредоточено върху теб. Но сетне капитанът те изгони тук, извън пределите на
крепостта. Ето защо Рашалом се е спрял на баща ти.
— Но той би могъл да използва някой от войниците?
— Той черпи силата си най-вече от разрухата на онова, което е добро у хората.
Подкопаването на ценностите дори при един единствен достоен човек го обогатява
повече от хиляди убийства. За Рашалом това е празник! Войниците за него са безполезни.
Ветерани от Полша и други кампании, те с гордост са убивали за техния фюрер. Нищо
ценно няма в тях за Рашалом. Ами подкрепленията им — есесовци от лагерите на
смъртта! Същества изпаднали на най-низкото стъпало! И така — единствената полза,
която е имал от немците, освен страхът и агонията, която им е всял, е че са можели да
копаят вместо него.
Магда не можеше да повярва на чутото.
— Да копаят…?
— Да изкопаят дръжката. ПРедполагам, че „шумът“, който си чула в подземията,
след като те е прогонил баща ти, е идвал от групата мъртъвци, отправила се към изкопа.