смъртта на майор Кемпфер, да го гледа как страда в мъките, които е причинявал на
безброй невинни и безпомощни жертви.
Но Молашар му бе наредил да чака тук. И едва сега, когато отгоре се носеше
безпорядъчна стрелба, Куза разбра защо: Молашар не искаше да излага на риск от
раняване човека, комуто бе поверил източника на своята мощ. Не след дълго стрелбата
утихна. Оставяйки талисмана зад себе си, Куза взе фенерчето и се покатери до края на
изкопа, където замря сред плъховете. Те вече не го плашеха, цялото му внимание бе
съсредоточено върху завръщането на Молашар.
И не след дълго чу стъпките му. Бяха повече, отколкото очакваше. Той насочи
светлината от фенерчето към входа на подземната галерия и в същия миг иззад ъгъла се
появи майор Кемпфер, приближавайки се към него. От устата на Куза се откъсна уплашен
вик и той едва не се строполи в изкопа. Ала веднага забеляза изцъклените очи,
безжизненото изражение и осъзна, че майорът от SS е мъртъв. Зад него крачеше Вьорман, в същото състояние, а от врата му висеше разкъсано въже.
— Помислих си, че ще ти е приятно да видиш тези двамата — произнесе Молашар,
който вървеше най-отзад. — Особено този, който трябваше да вдигне лагера на смъртта,
за нашите сънародници — власите. Сега ми остава да намеря Хитлер и да ви отърва от
него, също както постъпих с неговите слуги. Но първо — талисмана. Ти трябва да се
погрижиш той да бъде скрит в планината. Едва след това ще мога да посветя цялата си
енергия на ликвидирането на нашия общ враг.
— Да! — възкликна Куза, усещайки, че сърцето му бие. — Талисманът е тук!
Той се плъзна надолу в изкопа и сграбчи талисмана. Докато се катереше нагоре,
забеляза, че Молашар отстъпва назад.
— Увий го — промълви той. — Иначе безценният метал ще привлече нежелано
внимание върху себе си.
— Разбира се — отвърна Куза и протегна ръка към натрупаните наблизо парцали.
— Като излезем горе на светло ще го загърна грижливо. Не се тревожи. Ще се погрижа да
бъде на…
— Увий го още сега! — заповедта проехтя в галерията.
Куза замря, поразен от злобата в гласа на Молашар. Не разбираше защо се държи по
такъв начин. Но в края на краищата, може би това бе типично за нрава на един боляр от
петнадесети век.
Той въздъхна.
— Е, добре — приклекна в края на изкопа и уви талисмана с няколко ката парцали.
Най-отгоре постави хартия.
— Чудесно! — отбеляза гласът някъде зад и над него. Куза вдигна глава и забеляза,
че Молашар е застанал в далечния край на галерията. — А сега — побързай. Колкото по-
скоро науча, че талисманът е в безопасност, толкова по-бързо ще се отправя към
Германия.
Куза пое с трескава крачка. Насочи се към тунела, който щеше да го изведе навън, в
новия ден — не само за неговия народ, но и за цялото човечество.
— Това е дълга история, Магда… от една друга епоха. Страхувам се, че нямаме
достатъчно време, за да ти я разкажа.
Гласът му звучеше така, сякаш идва от далечния край на дълъг и тъмен тунел. Той й
бе обяснил, че Рашалом е по-стар дори от юдейството, а сетне бе споменал, че той е на
възрастта на Рашалом. Но това не беше възможно! Мъжът, който я обичаше, не би могъл
да е останка от отдавна отминала епоха! Той беше истински! Беше човек! От плът и кръв!
Някакво движение привлече вниманието й и я върна в настоящия момент. Глен се
опитваше да се изправи на крака, използвайки острието за подпора.Почти успя да застане
на колене, но бе твърде слаб за да продължи.
— Кой си ти? — запита го, гледайки право в него. Имаше чувството, че го вижда за
пръв път. — И кой е Рашалом?
— Началото е твърде далеч — заговори той, покрит с пот, олюляващ се на лишеното
от дръжка острие. — Далеч преди фараоните, преди Вавилон, дори преди Месопотамия. В
онази епоха, когато имаше друга цивилизация.
— Първата епоха — промълви Магда. — И друг път си го казвал — идеята не беше
нова за нея. Беше попадала на подобни сведения в някои исторически книги и
археологически списания, които бе преглеждала, помагайки на баща си. Според тази
теория, цялата позната история представяла само Втората епоха на Човека, но много,
много отдавна е имало могъща цивилизация, разпростираща се на територията на Европа
и Азия и дори отвъд нея — в земите на Атлантида и Му — един огромен свят, за който се
смятало, че е изчезнал след гигантски по сила катаклизъм. — Тази идея отдавна бе