отваряше в по-голямата от двете стаи, позволявайки таен достъп отдолу.
На времето Куза не беше обърнал особено внимание на тайния ход — нещо типично
за една стара крепост или замък. Но сега виждаше в него единствената възможност Магда
да се озове на свобода.
— Веднага щом се стъмни ще слезеш по стълбата, внимателно ще се спуснеш в
клисурата и ще поемеше на изток. Стигнеш ли устието на Дунав, търси начин да излезеш в
отрито море. А от там, за Турция…
— Без теб?
— Разбира се, че без мен!
— Немислимо, татко! Където си ти, там ще съм и аз!
— Магда, заповядвам ти да ми се подчиниш! Аз съм ти баща!
— Не го прави! Никога не ще те изоставя. Ако го направя, не бих могла да се
понасям!
От думите й не му стана по-леко. Явно заповедите нямаха да помогнат тук. По-
добре ще е ако я помоли. През изминалите години се бе научил да получава онова, което
иска от нея. По един или друг начин, чрез настойчиви молби или гръмоносни заплахи,
накрая винаги постигаше замисленото. Понякога се мразеше за начина, по който се
разпореждаше с живота й, но той бе бащата, а тя — негова дъщеря. И имаше нужда от нея.
А ето че сега, когато я подтикваше към свободата, Магда не желаеше да се раздели с него.
— Моля те, Магда. Последна милост към умиращия старец, който би издъхнал
щастлив, че дъщеря му е далеч от лапите на нацистите.
— А аз да знам, че ти си при тях? Никога!
— Моля те, послушай ме! Можеш да вземеш с теб „Ал Азиф“. Знам че е доста тежък,
но вероятно е единственото оцеляло копие в целия свят. В не една страна би могла да
продадеш книгата и с парите да прекараш остатъка от живота си осигурена.
— Не, татко — поклати глава тя с такава увереност, каквато не помнеше да е чувал в
гласа й.
Тя се обърна, влезе в другата стая и затвори вратата зад себе си.
Сам съм си виновен, помисли си той. Обвързах я плътно със себе си, а сега не мога
да я откъсна дори за нейно добро. Дали по тази причина не се омъжи? Заради мен?
Куза разтърка уморено очи, докато мислите му се понесоха назад през годините.
Още от пубертета Магда бе постоянен център на мъжко внимание. Имаше нещо в нея,
което пробуждаше интерес в мъже от различен тип, малко бяха онези, които я
подминаваха незаинтригувани. Досега вероятно да се е омъжила и да си има деца, а той
да е дядо, ако не беше смъртта на майка й. Всичко стана така неочаквано, преди
единадесет години. Магда се беше променила толкова бързо, приемайки ролята на негова
помощница, секретарка, приятелка в живота и науката и сега болногледачка. Мъжете,
които се навъртаха около нея се озоваха на заден план. Магда постепенно си бе изградила
стена на уединението. Куза добре познаваше всяко слабо място на тази стена — и можеше
при нужда да го пробие. Но за всички останали, тя бе недостъпна.
Ала в момента имаше по-важни въпроси за решаване. Не успее ли да измъкне Магда
от крепостта, дните й ще бъдат преброени. На всичко отгоре трябваше да обмисли и
случаят от снощи. Куза не се съмняваше, че му предстои нова среща през идната нощ, но
не желаеше Магда да присъства на нея. Имаше нещо в онези очи, което караше сърцето му
да се свива в ледената прегръдка на страха. Някакъв бездънен глад… не, по-добре Магда
да е далеч.
Но повече от всичко той искаше да остане тук и да изчака завръщането на
среднощния гост. Това бе звездният миг на неговия живот — на много поколения! Да се
изправиш лице в лице с един мит, със същество, което от векове пробужда страх в душите
на хората. Да докажеш че съществува! Трябваше да разговаря с него отново… да потърси
отговори. Трябваше да узнае кои от легендите и мълвите за него са истински и кои —
измислени.
Дори само при мисълта за възможната нова среща сърцето му заби развълнувано.
Странно, но сега не изпитваше страх от съществото. Знаеше езика му и дори бе общувал с
него предната нощ. А то го беше разбрало и ги бе оставило на мира. Куза чувстваше, че
съществува възможност за разбирателство, за среща на умовете. Със сигурност не искаше
да го спре в започнатото дело — Теодор Куза не можеше да е враг на онзи, който се е заел
да стопява редовете на германската армия.
Вгледа се в безпорядъка на масата пред него. Уверен бе, че не в книгите ще намери
нищо, с което да сплаши съществото. Сега вече разбираше добре защо са били забранени
тези книги. Но смяташе да ги използва като важен коз в малката пиеска, която