Лидия закуска. Надявам се да откриете някакъв отговор.
— Но какво ви интересува вас? — попита професорът. — И защо сте дошли тук?
— Просто пътувам — каза Глен. — Обичам да обикалям из тези места.
— Интересът ви към крепостта изглежда повече от обичаен. А и доста знаете за нея.
Глен сви рамене.
— Уверен съм, че вие знаете далеч повече от мен.
— Бих искала да зная само едно — как да попреча на татко да се върне там довечера
— рече Магда.
— Трябва да се върна, мила. Трябва отново да се срещна с Молашар.
Магда потърка ръце. Бяха изстинали само при мисълта, че баща й ще се върне в
крепостта.
— Просто не искам да те видя с разпрано гърло, като онези другите.
— Има и по-страшни неща, които могат да се случат на един мъж — отбеляза Глен.
Поразена от внезапната промяна в тона му, Магда впери поглед в него и забеляза, че
в миг веселата му жизнерадостност се беше изпарила. Глен гледаше към баща й. Няколко
секунди лицето му остана напрегнато, сетне той се усмихна отново.
— Закуската чака. Уверен съм, че ще имаме възможност пак да си поговорим. Но
искам да ви кажа още нещо, преди да си тръгна.
Той застана зад количката и я завъртя на 180 градуса със свободната си ръка.
— Какво правите? — извика баща й. Магда скочи на крака.
— Просто ви предлагам промяна на сценария, професоре. В края на краищата,
крепостта е толкова мрачно място. А денят е твърде хубав, за да гледате само нея.
Той посочи към дъното на прохода.
— Гледайте на юг и на изток, вместо на север. Макар и сурова, това е една от най-
красивите части на света. Вижте колко е зелена тревата и как цъфтят първите планински
цветя. Забравете за малко крепостта.
За миг очите му уловиха погледа на Магда и го задържаха, после той си изгуби зад
ъгъла, метнал стола на рамо.
— Странен тип е този — чу тя да произнася баща й с лека насмешка в гласа.
— Да. Със сигурност — но макар да го намираше за чудат, Магда знаеше, че му
дължи своята благодарност. По причини, известни само на него, той се беше натрапил в
компанията им, беше подел собствен разговор и беше успял да облекчи съмненията на
баща й и да приповдигне настроението му. И всичко това бе направил умело и неусетно.
Но защо? Какво го интересуваха душевните терзания на един стар евреин от Букурещ?
— Да, той зададе няколко добри въпроса — продължаваше баща й. — Великолепни
въпроси. Как така аз самият не се сетих за тях?
— Нито пък аз.
— Естествено, — защитаваше се баща й — той не е имал скорошна среща със
същество, смятано до скоро за плод на болно въображение. За него е лесно да е обективен.
Между другото, как се запознахте?
— Снощи, докато бях на ръба на клисурата и гледах прозореца ти…
— Не биваше да се тревожиш чак толкова за мен! Забрави ли, че аз съм те отгледал,
а не ти мен.
Магда не обърна внимание на думите му.
— … той се появи на кон и изглеждаше, сякаш ще продължи право към крепостта.
Но когато видя светлините и немците се спря.
Куза за миг обмисли чутото, после смени темата.
— Като стана дума за немците, по-добре ще е да се върна, преди да са започнали да
ме търсят. Предпочитам доброволно да вляза в крепостта, а не под дулото на автомат.
— Няма ли начин да…
— Избягаме? Разбира се! Просто трябва да ме тикаш надолу по пътя, чак до
Кампина! Или ще ми помогнеш да се покатеря на коня — това със сигурност ще скъси
пътя! — Докато говореше, гласът му ставаше все по-рязък. — Или пък най-добре ще е да
помолим онзи майор есесовец да ни услужи с един от камионите — само за половин ден,
така ще му кажем! Сигурен съм, че ще се съгласи.
— Не е необходимо да ми говориш по този начин — рече тя, опарена от сарказма
му.
— Ти също трябва да престанеш да се измъчваш с някакви надежди, че ще избягаме
и двамата! Немците не са глупаци. Те знаят, че аз не мога да избягам и че ти няма да ме
изоставиш. Макар аз да го искам. Поне един от нас ще е в безопасност тогава.
— Дори да можеше да избягаш, пак щеше да се върнеш в крепостта, нали татко? —
попита го Магда. — Ти искаш да се върнеш там.
Той не смееше да срещне погледа й.
— Тук сме в капан, а пред мен се разкрива възможност, каквато човек има само
веднъж в живота си. Би трябвало да предам всичко, на което съм държал, ако й обърна
гръб!
— И дори ако ей сега пред нас кацне самолет и пилота ни предложи спасение ти ще
откажеш, нали?
— Трябва да го видя отново, Магда! Трябва да го попитам за всичките тези кръстове