— Не че сега липсва някакво злато. Просто, на работниците е забранено да влизат в
крепостта за да си гледат задълженията, а аз въпреки това им плащам. Няма да позволя и
капчица съмнение да падне върху мен, че прибирам златото! Никога!
— Разбира се, Юлиу — тя се надигна и взе още едно парче кашкавал. — Ще се кача
горе да си почина малко.
Той се усмихна и кимна.
— Вечерята ще е готова в шест.
Магда пъргаво изкачи стълбите, но докато преминаваше покрай стаята на Глен
неволно забави ход. Чудеше се какво ли прави вътре, ако разбира се не е излязъл.
Въздухът в стаята й миришеше на застояло. Магда остави вратата отворена, за да я
проветри. Порцелановата кана до гардероба беше напълнена. Тя си наля малко хладна
вода в легена и наплиска лицето си. Чувстваше се напълно изтощена, но знаеше, че сънят
няма да я споходи лесно. Прекалено много объркани мисли се блъскаха в главата й, за да
намери покой.
Хор от пронизителни птичи гласове я привлече към прозореца. Сред клоните на
дървото, издигащо се край северната стена на къщата се виждаше птиче гнездо. Магда
съвсем ясно различаваше главите на четири пиленца, с извити шии и разтворени уста,
очакващи майка им да им донесе нещо за да ги нахрани. Магда не познаваше птиците.
Тази беше сива, с черни петна по крилата. В Букурещ вероятно подобна гледка щеше да й
се стори интересна. Но тук и сега, след всичките тези събития не изпитваше никакво
любопитство.
Тя закрачи из миниатюрната стая. Чувстваше се напрегната, неспокойна. Провери
фенерчето, което бе взела със себе си. Все още работеше. Добре. Ще й бъде от полза
довечера. На връщане от крепостта бе взела твърдо решение.
Погледът й попадна върху мандолината, подпряна в ъгъла до прозореца. Взе я,
нагласи се на леглото и засвири. В началото мелодията бе малко припряна, но сетне я
завладя спокойствие и звуците на простичката фолклорна песен се сляха в
умиротворителен ромон. Като си тананикаше тихичко, тя прескачаше от песен на песен,
зареяла поглед в пространството пред нея.
Някакво движение до вратата я върна в действителността. Беше Глен.
— Много хубаво свирите — отбеляза той, застанал на прага.
Стана й приятно, от усмивката му, а и от факта, че харесва музиката й.
Магда на свой ред се усмихна срамежливо.
— Е, не чак толкова.Доста невнимателна съм станала.
— Може би. Но репертоара ви е великолепен. Познавам само още един човек, който
може да изпълнява толкова разнообразни мелодии.
— Кой?
— Аз.
Ето я пак тази негова самоувереност. Или й се подиграваше? Магда реши да постави
на изпитание неговия блъф. Подаде му мандолината.
— Докажете го.
Ухилен, Глен пристъпи напред, дръпна едно столче, настани се до леглото и пое
инструмента. След като го настрои по свой вкус, той започна да свири. Магда слушаше
изумена и очарована. За мъж с подобен ръст и с такива големи ръце, той докосваше
струните удивително нежно. Очевидно искаше да й покаже всичко на което е способен,
нерядко повтаряше някои пасажи, но в различен стил.
Магда го разглеждаше внимателно. Харесваше й начинът, по който се изпъваше
ризата на широките му рамене. Ръкавите му бяха навити до лактите и тя се загледа в танца
на мускулите и сухожилията под мургавата кожа, докато той свиреше. Имаше множество
белези по тези ръце, някои тръгваха от китките и се губеха нагоре, под синята риза. Щеше
й се да попита откъде ги има, но реши, че въпросът е прекалено личен.
Но поне можеше да го попита как свири някои от песните.
— Тази, последната я изсвирихте погрешно — рече му тя.
— Коя?
— Аз я наричам „Зидарска жена“. Знам че текста има няколко варианта, но
мелодията винаги е била една и съща.
— Не винаги — отвърна Глен. — Това е оригиналното изпълнение.
— Откъде знаете? — отново бе подразнена от неговата самоувереност.
— Научих я в едно село от една старица, която умря преди много години.
— Кое село? — продължи разпита Магда. Тук вече плуваше в собствени води.
— Кранич — близо до Сучева.
— А… Молдова. Това би могло да обясни разликата — тя забеляза, че Глен я
разглежда.
— Самотна ли сте без баща ви?
Магда се замисли върху думите му. В началото й беше липсвал, пък и не знаеше
какво да прави, след като бе отпаднала постоянната грижа за него. Но в момента й беше
приятно, че седи тук, разговаря с Глен и дори малко спори с него. Не биваше да го
допуска в стаята си, макар че беше оставила вратата отворена, но в негово присъствие се