тревогата за баща й и онова, което ставаше сега при него. От време на време някои
тревожни мехурчета изплуваха на повърхността на съзнанието й, но те ставаха все по-
малко и се явяваха все по-рядко. Изникваха и въпроси за Глен — кой е той всъщност,
разумно ли е да бъде толкова близо до него.
Глен… изглежда, че знаеше за крепостта и Молашар повече, отколкото признаваше.
Беше му разказвала всичко, сякаш вече бе запознат с най-малките подробности и Глен
нито за миг не беше проявил неразбиране, дори когато ставаше дума за отделни детайли, като например извитата стълба на кулата или отвора в тавана, за които бе споменала
съвсем мимоходом. Имаше само един възможен отговор — Глен вече знаеше за тях.
Но в това нямаше нищо необичайно. Щом тя бе открила сама тайния вход преди
толкова години, защо да не го е направил и Глен. Най-важното беше, че за пръв път тази
вечер се чувства напълно спокойна, уверена и желана.
Тя се унесе в сън.
22
Още щом се захлопна тежката каменна плоча Куза се обърна към Молашар, за да
открие, че горящите зеници на съществото са вперени в него. Цяла вечер бе очаквал с
нетърпение срещата с него, надявайки се да изясни противоречията, които му бе посочил
сутринта червенокосият. Ала Молашар се беше появил така неочаквано, при това с Магда
на ръце.
— Защо го направи? — попита Куза.
Молашар продължи да го гледа без да пророни дума.
— Защо? Мислех, че за теб тя е само примамлива плячка.
— Не подлагай на изпитание търпението ми, Недъгави! — при тези думи лицето на
Молашар побеля. — Нима мислиш че ще стоя и ще гледам как двама германци
обезчестяват жена от моята страна? Стоях ли със скръстени ръце преди петстотин години, когато дойдоха турците? Тъкмо затова станах васал на Влад Тепеш! Ала тази вечер
германците се опитаха да сторят нещо, което дори турците не биха посмели — те
възнамеряваха да извършат злодейския си акт зад стените на моя дом! — неочаквано той
се успокои и дори се усмихна. — Беше ми приятно да сложа край на мизерното им
съществуване.
— Уверен съм, че съюзничеството с Влад ти е доставяло голямо удоволствие.
— Привързаността му към набиването на кол не ми даваше голяма възможност да се
развихря — ако не исках да привлека внимание. С времето спечелих доверието му. Накрая
бях един от малкото боляри, на които можеше да разчита истински.
— Не те разбирам напълно.
— Така и очаквах. Не си способен на това. Не ти достига опит.
Куза направи опит да внесе ред в обърканите си мисли. Толкова много
противоречия… всъщност, какво ли въобще беше наред? И най-странното от всичко беше,
че дължи живота и честта на дъщеря си на един вампир.
— Както и да е — безкрайно съм ти задължен.
Молашар не отговори.
За миг Куза се поколеба, сетне насочи разговора към въпроса, който най-много
искаше да зададе.
— Има ли други като теб?
— Искаш да кажеш вампири? Морои? Имаше на времето. Сега вече не знам. Откак
съм се събудил, непрестанно се срещам с такава ненавист към своето съществуване от
страна на живите, че по всичко изглежда другите от моя вид са били избити преди векове.
— И всички те ли се страхуваха от кръста?
Молашар замръзна.
— Не го носиш с теб, нали? Предупреждавам те…
— Далеч от тук е. Ала чудя се, защо те е страх от него — Куза посочи стената. —
Заобиколен си от медно-никелови кръстове, стотици, а ти изпадна в паника при вида на
едно малко сребърно кръстче, което ти показах снощи.
Молашар застана до най-близкия кръст и положи ръка на него.
— Тези са фалшиви. Виждаш ли колко високо е поставена напречната част? Толкова
високо, че вече не приличат на кръстове. Тази форма не ми оказва въздействие. Накарах
да вградят стотици подобни кръстове в стените на крепостта, за да измамя преследвачите
си, когато реша да се скрия. Едва ли биха повярвали, че такъв като мен би обитавал
сграда, покрита с „кръстове“. И както предполагам си научил, тази форма има особено
значение за мен.
Куза бе хранел отчаяна надежда да открие противоречие, в проявения от Молашар
страх от кръстовете, но остана разочарован. Стана му тежко. Не биваше да се предава —
трябваше да мисли! И най-вече да задържи Молашар тук — да го кара да говори. Не
биваше да го пуска. Поне още малко.
— А кои са „те“? Онези, които те преследват?
— Името Глекен говори ли ти нещо?
— Не.
Молашар направи крачка към него.