Встъпителната реч на Церемонията на дванайсетгодишните произнесе ръководителката на общността, заемаща поста на Първи старейшина, който се избираше веднъж на всеки десет години. Беше почти същата като речта от предходните години: припомняха се годините на детството и подготвителния период и се обръщаше внимание на отговорностите, идващи с живота им на възрастни, както и на дълбокия смисъл на назначението, и важността на предстоящото обучение.
След това ръководителката на общността продължи:
— Това е моментът — каза тя, гледайки право към техния ред, — в който ние признаваме различията ви. През всичките тези години вие единайсетгодишните сте се учили да се приспособявате, да типизирате поведението си и да потискате всеки импулс, който може да ви отличи от групата. Но на днешния ден ние отбелязваме вашите различия. Те ще определят бъдещето ви.
И тя започна да описва тазгодишната група и разнообразието от индивидуалности в нея, макар да не спомена конкретно ничие име. Спомена, че един има неповторими умения в оказването на специални грижи, друг обича децата, трети се интересува от наука, а четвърти изпитва удоволствие от физическия труд. Джонас се намести на седалката си, опитвайки се да свърже изброените заложби с членовете на групата си. Уменията в оказването на грижи определено се отнасяха до Фиона, той си спомни нежността, с която къпеше старите в дома. Вероятно момчето с интереси в науката беше Бенджамин, който беше изобретил ново оборудване за Рехабилитационния център.
Джонас не чу нищо, което би могло да се отнася до него самия.
Накрая ръководителката на общността благодари за усърдната работа на членовете на съвета, които всяка година извършваха наблюденията си толкова добросъвестно. Старейшините се изправиха и бяха аплодирани.
Джонас забеляза, че Ашър се прозява леко, покривайки учтиво устата си с ръка.
Най-накрая на сцената беше повикан номер едно и церемонията започна.
Всяко назначение беше съпроводено от дълго обръщение към новия член на групата на дванайсетгодишните. Джонас се опита да се съсредоточи, докато номер едно, щастливо усмихната, получаваше назначението, си като служител в рибния развъдник заедно с няколко похвални думи за доброволните часове, прекарани там по време на детството й, както и за нескрития й интерес към сложния процес на добиване на прехрана за общността.
Накрая номер едно — името й беше Маделин — се върна на мястото си, съпроводена от ръкопляскания, носейки новата си значка, която я определяше като служител в рибния развъдник. Джонас беше доволен, че това назначение вече бе разпределено, никак не би искал да го дадат на него. Но той поздрави Маделин с усмивка.
Когато номер две, момиче на име Инга, получи назначението, си като родна майка, Джонас си спомни думите на майка си, че тази работа не е престижна. Но той си помисли, че съветът е взел добро решение. Инга беше мило момиче, макар и малко мързеливо, и тялото й беше здраво и силно. Тя щеше да се наслади на трите години, в които щеше да бъде глезена, щеше да роди лесно, а после физическият труд щеше да я кали и да я научи на самодисциплина. Инга се усмихваше, когато се върна на мястото си. Работата на родилната майка беше важна, макар и не много уважавана.
Джонас забеляза, че Ашър изглежда напрегнат. Не спираше да се обръща и да гледа към Джонас, докато накрая ръководителят на групата им не му каза да пази тишина, да стои мирен и да гледа напред.
Там на сцената Исак получаваше назначението, си като наставник на шестгодишни, което очевидно го задоволяваше и беше съвсем заслужено. Дотук бяха минали три назначения и Джонас не би харесал нито едно от тях за себе си. Не че би могъл да бъде родна майка, помисли си той и се подсмихна наум. Опита да се сети за възможните назначения, които оставаха, но те бяха толкова много, че се отказа. Освен това беше дошъл редът на Ашър. Следеше изключително внимателно как приятелят му се изкачва на сцената и застава зад Първия старейшина.
— Всички ние в общността познаваме Ашър и му се радваме — започна тя. Ашър се усмихна и почеса единия си крак с ходилото на другия. През залата премина лек смях. — Когато съветът започна да обмисля назначението, му, имаше няколко възможности, които веднага отпаднаха. Просто нямаше да са подходящи за Ашър. Например — ръководителката се усмихна — дори и за момент не сме си помисляли да направим Ашър наставник на тригодишни.