— Има много повече. Всичко, което е отвъд; всичко, което е Другаде, всичко, което се е случвало някога, много, много назад в миналото. Аз получих всички тези знания, когато бях избран. И тук в тази стая съвсем сам ги преосмислям отново и отново. Така се придобива мъдрост. И така изграждаме бъдещето си.
— Той спря за момент и си пое дълбоко въздух. — Толкова съм обременен от всичко това.
Джонас изведнъж почувства състрадание към този човек.
— Сякаш… — Мъжът направи пауза, като че ли търсейки верните думи. — Това е сякаш да се спускаш по заснежен хълм с шейна. Първоначално е опияняващо — скоростта, мразовитият чист въздух, но после снегът става все повече, натрупва се по плазовете, ти се движиш все по-бавно и трябва силно да се оттласкваш, за да продължиш и… — Изведнъж разтърси глава и погледна Джонас. — Въобще не разбра какво ти говоря, нали?
Джонас беше объркан.
— Не, сър. Не разбрах.
— Разбира се, че не си. Не знаеш какво е сняг, нали?
Джонас поклати глава.
— Или шейна. Или плазове?
— Не, сър — отвърна Джонас.
— А хълм? Нищо ли не ти говори тази дума?
— Не, сър.
— Е, това е добро начало. Чудех се как да започна. Премести се на леглото и легни по корем. Махни си туниката преди това.
Джонас легна. Беше малко неспокоен. Под голите си гърди усещаше меките гънки на великолепната кувертюра, покриваща леглото. Видя как мъжът се изправя и се приближава към стената, където беше високоговорителят — почти същият, какъвто имаше във всяко жилище. Но този имаше ключ, който мъжът завъртя с едно движение и го изключи.
Джонас едва не ахна на глас. Да имаш властта да изключваш високоговорителя. Беше невероятно.
После мъжът се приближи до него изненадващо енергично и седна на един стол до леглото. Джонас лежеше неподвижно и чакаше какво ще последва.
— Затвори очи. Отпусни се. Това няма да е болезнено.
Джонас си спомни, че му беше позволено и дори му беше препоръчано да задава въпроси.
— Какво ще правим, сър? — попита той, надявайки се гласът му да не издаде тревогата му.
— Ще ти предам спомен за сняг — каза възрастният мъж и постави ръцете си върху голия гръб на Джонас.
11
Джонас първоначално не почувства нищо необичайно. Усети само лекото докосване на ръцете на мъжа.
Опита се да се отпусне, да диша равномерно. В стаята цареше пълна тишина и Джонас се опасяваше, че може да се изложи още в първия ден от обучението си като заспи.
След това потръпна. Осъзна, че досегът на ръцете изведнъж стана студен. В същия момент, вдишвайки, почувства, че и собственото му дихание е студено. Облиза устни и усети с езика си ледения въздух.
Беше потресаващо, но изобщо не се уплаши. В тялото му нахлу енергия и отново вдиша мразовития въздух. Можеше да усети как студеният полъх се носи около тялото му, галейки ръцете и гърба му.
Като че ли вече не чувстваше докосването на стареца. Изпита съвсем ново усещане — боцкане ли беше? Не, защото беше меко и безболезнено. Сякаш малки студени перца се сипеха по тялото и лицето му. Отново показа езика си навън и хвана едно от студените перца. Усещането внезапно секна, но после хвана още едно, и още едно. Чувството го накара да се усмихне.
С част от съзнанието си все още лежеше на леглото в стаята. Друга, отделна част от съществото му обаче беше седнала, но не на меката покривка, а върху нещо твърдо и плоско. Ръцете му стискаха — макар да лежаха отпуснати покрай тялото му — грубо мокро въже.
И можеше да види, макар очите му да бяха затворени, във въздуха да кръжи искрящ поток от кристали, които се трупаха по ръцете му като ледена козина.
Можеше да види дори дъха си.
Погледна далеч напред и надолу през вихрушката — някак си беше осъзнал, че именно това е снегът, за който бе говорил възрастният мъж. Земята беше покрита с пухкав сняг, но самият той седеше над нея, върху твърд плосък предмет.
Шейна, досети се той изведнъж. Седеше върху нещо, наречено шейна. А тя се намираше на върха на голям висок насип, израснал от равнината. Макар да си мислеше за думата насип, новото му съзнание му подсказа думата хълм.
След това шейната заедно с Джонас започна да се движи през снега и той внезапно осъзна, че се спуска. Никой не му го каза. Досети се сам.
Лицето му проряза мразовития въздух, когато започна спускането си през материята, наречена сняг, върху превозно средство, наречено шейна, което се движеше с помощта на нещо, наречено плазове.