Джонас само слушаше. Той много добре помнеше предупреждението да не обсъжда обучението си. Но това така или иначе беше невъзможно. Нямаше как да обясни на приятелите си какво беше преживял там в Пристройката. Как би могъл да им разкаже за шейната, без да опише хълма и снега, но как би могъл да опише хълма и снега на някого, който никога не е усещал по лицето си вятъра или онзи пухкав магически студ?
Дори с години да бяха изучавали точността на езика, какви думи би могъл да използва, за да обясни какво са слънчевите лъчи?
Затова на Джонас му беше лесно да си мълчи и да слуша.
След училище той отново се отправи с Фиона към Дома на старите.
— Търсих те вчера — каза му тя, — за да се приберем заедно. Колелото ти беше отпред и почаках малко, но после стана късно и си тръгнах.
— Извини ме, че съм те накарал да чакаш — каза той.
— Приемам извинението ти — отвърна Фиона автоматично.
— Задържах се малко повече отколкото предполагах — обясни Джонас.
Тя въртеше педалите мълчаливо и той знаеше, че очаква да й обясни защо. Очакваше да й опише първият си ден от обучението. Но не можеше да го попита, щеше да бъде твърде грубо.
— Прекарала си толкова много часове със старите като доброволец — каза Джонас, променяйки темата. — Предполагам, че едва ли има нещо, което да не знаеш.
— О, има много за учене — отвърна Фиона. — Административна работа, диети, наказания за непослушание… Знаеш ли, че използват дисциплинарна пръчка и за старите, не само за децата? Има още и трудова терапия, и активен отдих, и лекарства…
Те стигнаха до сградата и слязоха от велосипедите.
— Наистина мисля, че ще ми хареса повече от училище — призна Фиона.
— На мен също — съгласи се Джонас, бутайки колелото си към мястото му.
Тя замълча за секунда, сякаш отново очакваше той да продължи. После погледна часовника си, помаха му и забърза към входа.
Внезапно Джонас застина до колелото си. Случи се отново — онова, което той вече смяташе, че означава „да виждаш отвъд“. Този път за кратко, докато влизаше през вратата, по необясним начин се беше променила Фиона. Всъщност — каза си Джонас, опитвайки се да възстанови мига в ума си — не беше цялата Фиона. Сякаш беше само косата й. И то само за миг.
Той се замисли. Очевидно започваше да се случва все по-често. Първо ябълката преди няколко седмици. После лицата на зрителите по време на церемонията само преди два дни. А сега и косата на Фиона.
Навъсен, Джонас влезе в Пристройката. Ще попитам Пазителя, реши той.
Старецът вдигна поглед и се усмихна, когато Джонас влезе. Той вече беше седнал до леглото и изглеждаше доста по-енергичен, дори някак обновен. Зарадва се, когато видя Джонас.
— Добре дошъл — рече той. — Трябва да започваме. Закъсня с една минута.
— Извинете ме за… — започна Джонас, но се спря, досещайки се, че тук не трябва да се извинява.
Той свали туниката си и отиде до леглото.
— Закъснях с една минута, защото нещо се случи — обясни той — и бих искал да ви попитам за това, ако не възразявате.
— Можеш да ме питаш каквото пожелаеш.
Джонас се опита да си припомни подробно случката, за да я опише по-ясно.
— Мисля, че е това, което наричате да виждаш отвъд — каза той.
Пазителя кимна.
— Опиши ми го.
Джонас му разказа за ябълката. След това за промяната в лицата на публиката.
— А днес, преди малко, същото се случи отвън с приятелката ми Фиона. Нещо в нея се промени за момент. Косата й изглеждаше различно, но промяната не беше във формата или в дължината. Не мога да… — Джонас направи пауза, ядосан от собствената си неспособност да разбере и обясни какво се беше случило. Накрая просто каза: — Просто се промени. Не знам как или защо. Затова и закъснях с една минута — заключи той и погледна Пазителя въпросително.
За негова изненада той му зададе въпрос, който като че ли не беше свързан със способността да виждаш отвъд.
— Когато ти предадох спомена вчера — първия, за шейната — огледа ли се наоколо?
Джонас кимна.
— Да — отвърна той, — но заради онова нещо във въздуха, имам предвид снега, се виждаше трудно.
— Погледна ли шейната?
Джонас се опита да си припомни.
— Не. Само я усещах под себе си. Освен това я сънувах тази нощ. Но не си спомням да съм я видял в съня си. Само я усещах.
Пазителя, изглежда, се замисли, после каза:
— Когато те проучвах, преди да бъдеш избран, чувствах, че имаш нужните умения и това, което описа току-що, го потвърди. При мен се случи другояче. Когато бях на твоята възраст — преди да стана Пазител — започна да ми се случва нещо подобно, макар да приемаше друга форма. При мен… но сега няма да ти го описвам, защото все още няма да го разбереш. Но мисля, че ми е ясно какво става с теб. Нека направя малък тест, за да потвърдя предположенията си. Легни.